— Наистина! Бедният Лоп! — въздъхна дон Рафаел и лицето му, което сияеше от радост и щастие, изведнъж стана мрачно.
— Рафаел — добави младата девойка, — чакам от вас голяма жертва. Аз…
— Разбирам, мила! — бързо отвърна младежът. — Брат ми не трябва нищо да узнае и да не подозира. За това трябва отново да си поставим маските на равнодушието, да следим всяка наша дума, поглед и движение.
— Да, мили! Точно това исках да кажа.
— Не искам брат ми да се измъчва и страда, моето щастие да бъде за него нещастие, защото такова щастие не е вече щастие, когато видя, че бедният ми брат страда и се чувства нещастен.
— Прекрасно, мили Рафаел! Тоя изблик на братска любов твърде много ми харесва. В нея познах вашето добро сърце: виждам, че вие като братя свято и дълбоко се обичате; тази ваша дружба никога не трябва да се помрачи. Лоп има като вас нежно сърце и е великодушен и откровен като вас. Оставете на мен да му внуша, че него мога да го обичам само с любовта на сестра, и да разбере, че не съм правила никакъв избор между вас, а само инстинктивно съм последвала влечението на сърцето си и той няма право да се сърди нито на вае, нито на мен.
— Да, права сте, драга Асунта! Всичко, което току-що ми казахте, е напълно вярно. Но уви, страстта не разсъждава. Затова, Асунта, нека крием нашето взаимно щастие, което тъй ще стане по-скъпо за нас и ще се открием тогава, когато напълно се убедим, че то няма да огорчи Лоп.
Изведнъж се чуха бързо наближаващи стъпки.
— По-тихо! Той е — каза Асунта.
Наистина при тях идваше Лоп. Той бе малко бледен и изтриваше едра пот от челото си, но същевременно изглеждаше весел.
— Ето, и аз съм тук! — обади се той. — Добро утро, мила сестрице! — мило поздрави той Асунта.
— Здравейте, братко! — обади се тя.
Тъй се обръщаше тя към двамата младежи, с които заедно расна и се възпита, макар да бяха с няколко години по-големи от нея.
— Радвам се, че ви виждам! — добави тя. — Имам една молба към вас.
— Към мен? — весело запита дон Лоп. — В такъв случай предварително е изпълнена.
— Към двама ви.
— Какво има? — попита Рафаел.
— Аха! Големият ми брат не се решава да обещае — засмя се тя.
— Искам да зная какво да обещая! — също тъй шеговито отвърна той.
— Ето какво искам да зная: какво стана с онзи млад човек?
— Успокойте се, сестрице! Спаси се благодарение на брат ми.
— Както благодарение и на теб — изведнъж извика Рафаел, — нали и ти бе мой съучастник.
— Както винаги: във всяко добро дело се допълвате един друг! — любезно отбеляза доня Асунта.
— Това ли е всичко, което искахте да знаете, сестрице? — попита дон Рафаел.
— Не, не всичко! — бързо извика тя. — Защото предварително знаех, че няма да го оставите да загине. Нали нещастникът е изгубил коня и оръжието си, а вие не по-зле от мен знаете, че в нашите гори човек без оръжие и без кон е осъден на смърт.
— Не се безпокойте, сестрице. Прекрасният кон на този господин сега е в нашата конюшня, където сам го вкарах. Намерих го вързан за едно дърво недалеч от лиановия мост. Освен това донесох у дома неговото сарапе, сомбреро и мачете, тъй че вашият любимец, Асунта, остана само без оръжие.
— Е, що се отнася до пушката, имам една чудесна съвсем нова пушка, която с удоволствие мога да му подаря. Готов съм да го снабдя и с чифт пистолети.
— Колко сте добри и двамата и колко ви обичам за добротата ви! Но къде е той сега и как да го намерим?
— Аз ще се погрижа! — весело подхвана Рафаел. — Навярно не е далеч. Веднага отивам да го потърся. Трябва да довърша онова, което брат ми така успешно започна. — При тези думи той тутакси влезе вкъщи.
— Милият Рафаел — прочувствено заговори Лоп. — Какво златно сърце, какво великодушие има у него!
— А вие, братко, не сте ли същият като него?
— Не — отвърна Лоп, като тъжно поклати глава, — не съм като Рафаел; той е много по-добър от мен! Не на мен, а на него му идват на ум всички добри и великодушни мисли, а пък аз само следвам неговия пример. Той, без да се колебае, би жертвал живота си заради мен, ако потрябва, а у мен първият порив е винаги глупав. Наистина, щом обмисля, отхвърлям първата подбуда, но все пак фактът си остава факт!
— Вие съзнателно се клеветите, Лоп! Всичко, което казахте, не е вярно: вие с нищо не сте по-лош от Рафаел, така е. Не говорете противното, драги братко, познавам ви много по-добре.
— Да, да, ваш брат, Асунта, наричайте ме винаги брат; тая дума във вашите уста ме изпълва с радост. Пък не сме ли с вас брат и сестра по душа, ако не по кръв? Раснахме заедно, възпитахме се също заедно и нямате представа колко ви обичам.
— Обичате ме като родна сестра? — обади се тя нерешително.