Но това не бе тъй лесно, както предполагаше. Асунта остана недостъпна и нито думица не продума за всичко. Този път доня Бенита не сполучи със своите хитрости и дипломатични похвати.
Дон Салвадор и синовете му всяка нощ прекарваха, извън дома. Контрабандата по онова време се извършваше доста оживено и успешно с френските и английски кораби, които пристигаха в Сан Блас. Тримата мъже печелеха грамадни суми; плащаха им особено щедро, защото бяха ловки и опитни в работата си и винаги успяваха да спасят стоките, които вземаха за тайно препращане.
Същевременно политическият хоризонт на тази нещастна страна все повече и повече потъмняваше, войната все повече се разрастваше. По всички места на Нова Испания и Гуаделупа се биеха с небивало ожесточение. Макар избивани и побеждавани, въстаниците не се отчайваха; щом един техен отряд биваше разбит и разгонен и испанците го смятаха унищожен завинаги, съвсем неочаквано на мястото му се появяваше друг. Борбата силно се затягаше. Времето минаваше, но никоя от воюващите страни не можеше да се похвали с предимство, което да реши тъй или иначе големия въпрос, за който през последните четири години се проля толкова кръв.
Дори в околностите на Сан Блас и Тепик се виждаха многобройни отряди въстаници и редовна испанска войска, които енергично маневрираха и се дебнеха по-между си.
Носеха се слухове, че неголеми испански групи са навлезли на разни места из горите, където здраво са се укрепили в Гуаделупите.
Паниката сред горското население бе обща. Всички обитатели на горските дебри се вълнуваха. Свещениците в своите неделни проповеди енергично подготвяха населението да въстане срещу омразните тирани.
Испанците също не бездействаха; техните шпиони сновяха навред из горите, като апелираха най-вече към скитниците и бандитите, тъй много па тези места, мъчейки се да ги привлекат на своя страна, като им обещаваха грабеж и присвояване на разорените имоти на въстаналите жители.
Всички тези слухове силно безпокояха дон Салвадор. Неведнъж бе съветван от синовете си да напусне временно гората и да се пресели в Сан Блас с жена си и племенницата. Далечното и самотно положение на ранчото при лиановия мост правеше нощното нападение върху него твърде възможно. Още по-опасно бе, защото жените всяка нощ оставаха сами у дома и това го знаеха всички. Освен това дон Салвадор минаваше за богат човек, жаждата за печалби все повече се засилваше у бандитите и горските скитници. Ето защо много вероятно бе да нападнат дома.
Дон Салвадор дълго време отказваше да напусне своя скромен дом, в който преживя толкова щастливи години. Но сега почнаха да прииждат насам такива тревожни вести, че реши да не се бави повече.
С въздишка и мъка старикът заповяда на жена си да прибере всичко и да се приготвят да напуснат дома. Щяха да се местят в Тепик, където смяташе да остане временно, докато положението се подобри. А понеже този ден очакваше да получи доста крупна сума в Сан Блас — пет хиляди и осемстотин пиастри, той отпътува с двамата си сина. Щом получи парите, веднага напусна града и се прибра у дома си.
Тук се заключи в стаята със синовете си, на които каза:
— Деца, тая нощ ще напуснем ранчото и ще отидем в Тепик, където ще престоим през цялото време, докато трае проклетата война. Но преди да напуснем, Рафаел трябва да свърши една твърде важна работа; той знае каква и не мога да му кажа нищо повече. Ти, Лоп, ще го слушаш за всичко. Там, където ти кажа да го чакаш, ще го чакаш и няма да мръднеш от мястото, докато се завърне. Разбра ли?
— Да, татко. Всичко, което заповяда, ще го изпълня.
— Добре, синко! А сега, деца, вижте!
Старикът разкопча ризата си и показа една муска с тънка златна верижка; после, като разтвори кесийката, извади една хубава пробита монета.
— Когато брат ми умираше, завеща ми тази вещ и ме помоли да не я свалям от шията си, докато Асунта не навърши двайсет години. Тогава ще й дам муската като последен спомен от баща й. Но сега живеем в такова тревожно и опасно време, че лесно мога да умра преди времето, определено от брат ми да дам скъпия спомен на девойката. Трябва всичко да се предвиди! И тъй, Рафаел, ако умра, вземи муската и я носи до определения от брат ми срок. Ако Рафаел бъде убит, тогава ти, Леон, ще вземеш този спомен и когато Асунта навърши двайсет години, предай й го. Нали ме разбрахте, деца? Запомнете и изпълнете всичко тъй, както ви казах.
— Да, татко, всичко ще изпълним! — почти в един глас отговориха и двамата.
— Благодаря ви, деца! Бог няма да ви ви остави и аз се надявам, че с неговата помощ последната воля на моя брат ще бъде изпълнена.