— Така е — съгласи се Хари, който се замисли колко пъти неговият живот и животът на другите е зависел от разузнаването. За разлика от своя приятел, той бе доволен, че тези дни са зад гърба му.
В три часа следобед Хари влезе в библиотеката на господин Болингър.
Сър Томас беше все още запазен и енергичен човек. Времето, през което се беше посветил на своите научни изследвания, не бе променило якото му, широкоплещесто тяло. Косата му, някога руса, беше посребрена и леко оредяла на темето. Носеше очила, и сега погледна над тях, за да види новодошлия. Усмихна се, като съзря Хари.
— Грейстоун, радвам се да те видя. Тъкмо щях да пратя да те повикат. Попаднах на интересни преводи — Цезар на френски. Мисля, че ще те заинтересуват.
Хари се усмихна и взе един от столовете до камината.
— По друга работа съм дошъл днес, сър Томас.
— И каква е тя? — попита той с изострено внимание, докато наливаше бренди в две чаши.
Хари взе питието си и седна обратно на стола. Известно време наблюдава изучаващо домакина.
— Ние с вас сме старомодни в някои неща.
— Много може да се говори по този въпрос, ако питате мен. Нека да пием за гърците и римляните — отговори на тоста му Хари. Отпи глътка бренди и постави чашата на масата. — Дошъл съм да искам ръката на госпожица Болингър, господине.
Сър Томас повдигна дебелите си вежди. На лицето му се изписа замислено изражение.
— Не, господине — продължи графът. — Не съм говорил с нея по този въпрос. Както вече казах, доста съм старомоден. Искам вашето мнение и решение, за да продължа нататък.
— Разбира се, господине, напълно правилно. Радвам се да ви дам съгласието си. Клаудия е интелигентна и добре възпитана млада дама. С маниери като майка си. Дори възнамерява да пише книга, както жена ми навремето. Знаете ли, моята съпруга пишеше книги за обучението на младите дами и имаше доста голям успех.
— Зная за тези способности на госпожа Болингър. Моята дъщеря се образова по нейните книги.
— Да, сигурен съм, че Клаудия ще бъде прекрасна графиня. Ще се гордея, ако вие влезете в моето семейство.
— Благодаря, господине. Но не съм дошъл да моля за ръката на вашата дъщеря.
— Не сте дошъл за Клаудия? — учудено попита сър Томас. — Недоумявам. Какво искате да кажете?
— Имам намерение да се оженя за Аугуста, ако тя желае.
— Аугуста?! — очите на сър Томас се разшириха. Той отпи от брендито и едва не се задави, почервеня и започна да маха с ръка. Изглежда не знаеше как да реагира — да се учуди или да се засмее.
Хари спокойно се надигна от стола и потупа леко домакина по гърба.
— Зная какво говоря, господине. И аз в първия момент реагирах като вас, но сега вече свикнах с тази мисъл.
— Аугуста!?
— Да, сър Томас. Аугуста. Ще ми дадете ли вашето съгласие или не?
— Разбира се, господине. Тя няма никога да получи по-добро предложение от вашето — каза бързо сър Томас.
— Точно така. Струва ми се, че ще имаме много по-голям проблем за този брак с Аугуста, отколкото с Клаудия. Защото от Аугуста всичко може да се очаква.
— Тя е ужасно непредсказуема — съгласи се сър Томас. — Тази черта идва от страна на рода Нортъмбърланд, господине. Но вие сам си го пожелахте.
— Разбирам. След тази характеристика не ни остава нищо друго, освен да поставим Аугуста пред свършен факт. Може би така ще бъде по-добре.
Сър Томас хвърли бърз поглед към Хари.
— Ако ви разбирам правилно, искате да кажете, че трябва да дам съобщение във вестниците.
— Да, сър. По-добре ще бъде, ако Аугуста изобщо не взема решение.
— Много умно. Чудесна идея, Грейстоун. Чудесна идея!
— Благодаря ви. Това е само началото. Нещо ми подсказва, че ако имаме малко преднина пред Аугуста, ще успеем.
3.
— Изпратил си съобщение до вестниците? Не мога да повярвам, чичо Томас! Не, не мога! Това е ужасно. Очевидно е станала грешка.
Аугуста се разхождаше напред-назад из библиотеката, зашеметена от съобщението на чичо си.
Беше пламнала от ярост и размишляваше с намръщено лице върху ужасната ситуация. Тя тъкмо се връщаше от следобедната си езда в парка и бе облечена в моден рубиненочервен спортен костюм, обточен със златни нишки. Носеше шапка с червени пера и сиви кожени ботуши. Един прислужник й беше казал, че сър Томас има да й съобщава нещо и тя се запъти право към библиотеката, за да посрещне най-неочаквания удар в живота си.
— Как можа да направиш това, чичо? Как можа да направиш такава грешка?
— Не мисля, че съм направил грешка — каза сър Томас. После наведе глава и отново се задълбочи в книгата си, в която се беше зачел, преди Аугуста да се появи. — Грейстоун много добре знае какво прави.