— Може би сте по-добра от мен в тази област… Много ви се иска да не се омъжвате, а?
— Това не е така, сър. Работата е там, че вие не — сте имали предвид да се ожените за мен, поискали сте ръката на Клаудия. И никой не може да ви вини, разбирам ви напълно. Но мисля, че това няма да бъде добър брак, защото и двамата безкрайно много си приличате. Разбирате какво искам да кажа, нали?
Хари вдигна ръка да я спре.
— Искам да кажа нещо, преди да отидем по-нататък с вашия план.
— Какво е то?
Той се усмихна леко и загадъчно, защото бе любопитен да види реакцията й.
— Чичо ви не е направил никаква грешка. Аз поисках вашата ръка. Поисках вас за съпруга, госпожице Болингър!
— Мен?!
— Да.
— Вие сте ми поискали ръката? — тя го погледна удивено.
Хари не можеше повече да й устои. Той застана между нея и писалището. Спря пред Аугуста и взе ръката й. Поднесе я към устните си и я целуна.
— Поисках вашата ръка, Аугуста.
Пръстите й бяха студени. Тя трепереше. Без да каже дума, Хари бавно я притегли към себе си. Беше изключително нежна. През роклята почувства очертанията на заобления й ханш.
— Господине, нищо не разбирам.
— Всичко е ясно. Сега ще ти обясня.
Хари се наведе и я целуна. За първи път той я прегръщаше. Не броеше нежната й целувка в кабинета на Енфилд. Сега я целуна истински. Нощи наред в леглото си мечтаеше за тази целувка. Искаше му се да я обладае, а се стремеше да я запази чиста. Бореше се със себе си и от тази борба главата му се замайваше. Той постави ръката й на рамото си, пръстите й се впиха в плътта му. Целуна я още по-страстно. Ароматът на устните й беше неповторим — сладко ухаещ. Възбуждащ, чисто женски. Езикът му срещна нейния. Ръцете му я стискаха здраво през кръста. Той чувстваше как сатенените рози се притискат към него. Усети през ризата си малките твърди зърна на гърдите й. Аугуста тихо изстена и обви ръце около шията му. Пелерината й се смъкна малко и откри деколтето й. Хари се опи от възбуждащото ухание на тялото и парфюма й. Всичко в него се изопна. Той плъзна надолу един от ръкавите й и разголи лявата й гръд. Беше малка, но добре оформена. Той я стисна в ръка и започна да гали розовото зърно.
— О, Господи, Хари! Пардон, господине.
— Наричай ме Хари! — той отново я погали на същото място и тялото й се изви, изпълнено с желание.
Отражението на огъня играеше върху лицето и огърлицата й и Хари забеляза възбудата в погледа й.
— Ти си моята Клеопатра — прошепна той. Аугуста се вцепени. Искаше й се да избяга, но той отново я погали нежно и възбуждащо, докато целуваше шията й.
— Хари! — простена Аугуста, потрепери и се отпусна в прегръдките му. Ръцете й го обвиха и тя започна да го целува по шията.
Този изблик на страст възбуди в него всички мъжки инстинкти. Нейното желание го накара да забрави обещанията, които беше дал пред себе си. Стискайки гърдата й в ръката си, той повали Августа на килима. Тя се подчини. Гледаше го с премрежен поглед. Очите й бяха пълни с копнеж и очакване, но и с някакъв страх за това какво ще се случи по-нататък.
Хари изстена, докато лягаше до нея и развързваше корсажа й.
— Не, господине — прошепна Аугуста.
— Хари — поправи я той, като целуваше гърдите й. Бавно повдигна роклята и откри коленете й.
— Моля те, Хари, трябва да ти кажа нещо важно. Не искам да се почувстваш измамен, когато се ожениш за мен.
— Какво искаш да кажеш? Да не би да си била с друг преди мен?
Тя премигна и страните й се покриха е лека руменина.
— О, не, господине, не става дума за това.
— Отлично — Хари се усмихна и си отдъхна. Разбира се, че не е била с никого преди. Той го чувстваше инстинктивно. Нямаше никой преди него. Аугуста му принадлежеше изцяло.
— Работата е там, че аз ще бъда лоша съпруга. Опитвах се да ти обясня това още онази вечер в библиотеката на Енфилд по повод на друг разговор. Помни, че съм от Нортъмбърланд-Болингър. За разлика от моята братовчедка, у мен няма нищо ангелско. Ти напълно ли си сигурен, че искаш да се ожениш за мен?
Хари вдигна още по-нагоре роклята й. Пръстите му се плъзнаха по вътрешната страна на бедрата й.
— Мисля, че ще те направя такава съпруга, каквато искам.
— Не съм съвсем сигурна, сър. Не е лесно да промените темперамента ми.
— Аз не искам да правя това.
— Не искате? Вие ме харесвате такава, каквато съм?
— Да, много. Мисля, че от теб ще излезе чудесна графиня.
— Разбирам — тя прехапа устни и събра краката си. — Хари, обичаш ли ме?
Той въздъхна и задържа ръка между бедрата й.
— Аугуста, ти като всяка млада дама вярваш, че любовта е нещо тайнствено и омайно, а не рационално явление, което може да се обясни. Но аз имам свое собствено мнение по този въпрос.