— Разбира се. Мисля, че вие изобщо не вярвате в любовта. Вие сте учен, поклонник на Платон и Аристотел. Но трябва да ви предупредя, господине, че рационалността и логиката понякога увреждат мозъка.
— Ще го запомня — той целуна гърдите й. Никога през живота си не беше желал жена така, както нея през тази нощ. Беше нетърпелив, цялото му тяло пулсираше от страст и желание. Хари усещаше възбудата на Аугуста. Тя също го желаеше. Той внимателно разтвори краката й и плъзна ръката си по-навътре.
— Хари! — Аугуста изохка и се притисна към него.
— Харесва ли ти това? — той обсипваше гърдите й с целувки, докато прокарваше пръсти по мекия хълм, към влажните, нежни като листенца устни, които пазеха нейното тайнство.
— Не съм сигурна. Чувството е странно.
Часовникът удари. Хари изведнъж дойде на себе си.
— Боже Господи, какво правя?! — той седна и покри краката й с роклята. — Погледни колко е часът! Лейди Арбътнот и твоят приятел Шръгс ще те чакат.
Помогна й да се изправи. Аугуста се усмихна, гледайки го как оправя роклята й.
— Не се притеснявайте, господине, лейди Арбътнот е жена със съвременни разбирания. А Шръгс няма да каже нищо.
— По дяволите, ще каже.
Мърморейки, Хари й наметни пелерината и поправи сатенените рози около деколтето й.
— Проклета да е тази рокля! Та ти си почти гола! Първото нещо, което ще направя след сватбата, е да сменя изцяло гардероба ти.
— Хари…
— Бързай, Аугуста — той взе ръката й, за да й помогне да излезе през прозореца. — Трябва да те заведа при лейди Арбътнот без нито минута закъснение. Не искам никакви клюки по твой адрес.
— Наистина, господине — В погледа й имаше раздразнение, но Хари не го забеляза. Той се покатери на прозореца и помогна на Аугуста да слезе от него. Тя се почувства сигурна в ръцете му. Хари все още беше възбуден. Искаше му се още сега да я отведе в спалнята си, вместо да я придружава при Сали. Но беше невъзможно. „Скоро, много скоро ще го направя — обеща си той. — Този брак трябва да стане колкото се може по-бързо. Какво направи с мене тази жена!“
— Хари, след като се страхуваш от клюки и не вярваш в любовта, защо тогава искаш да се ожениш за мен? — попита Аугуста. После се загърна в пелерината и скочи от прозореца.
Въпросът й го учуди и в същото време го ядоса, макар да знаеше, че бе съвсем уместен. Аугуста не беше човек, който се предава лесно.
— Има много причини, за които сега не мога да разговарям — каза той рязко, докато проверяваше дали улицата е чиста.
Наоколо нямаше никой. Прозорците на Сали светеха в края на тясната улица.
— Сложи качулката на главата си!
— Да, господине. Ние действително не трябва да рискуваме.
Той долови студената, предизвикателна нотка в гласа й и се намръщи.
— Прости ми, че не съм толкова романтичен.
— Така е.
— Не те е грижа за репутацията ти, госпожице Болингър. Но аз се боя за нея.
Хари искаше тя да пристигне у Сали невредима. Вратата беше отключена и той бутна Аугуста вътре. Близо до къщата забеляза сянка, която тръгна към тях с рачешка походка. Шръгс беше все още в униформата си.
Грейстоун погледна годеницата си. Искаше да види изражението на лицето й, но то бе закрито с качулката. Ясно му беше, че той не е мъжа на нейните момински мечти.
— Аугуста?
— Да, господине.
— Ние стигнахме до споразумение, нали? Ти нямаш намерение да откажеш годежа. Защото, ако това стане, предупреждавам те, че…
— За Бога, не, господине. Ако вие сте съгласен да се ожените за жена, която носи скандално дълбоки деколтета, защо и аз да не се омъжа за такъв сух и неромантичен учен като вас. На моите години трябва да бъда благодарна и за това. Но имам едно условие.
— И какво е то?
— Настоявам за дълъг годеж.
— Колко дълъг? — попита той предпазливо.
— Година.
— Боже Господи, нямам намерение да губя една година, госпожице Болингър. Най-много три месеца за подготовка на сватбата.
— Шест.
— По дяволите! Четири. Това е последната ми дума.
— Много благородно от Ваша страна, господине.
— Да. Наполовина. Хайде, влизай в къщата, госпожице. Докато не съм забравил благородството си и не направя нещо, за което и двамата много ще съжаляваме.
Хари се обърна и се запъти надолу по улицата, като си мислеше, че се спазари за годежа си като търговец. Учуди се, че постъпва с Аугуста така, както Антоний с Клеопатра. Сега Антоний му стана по-симпатичен. Той винаги бе смятал, че великият римлянин е станал жертва на собствената си похот. Но сега разбираше как една жена може да накара мъжа да загуби контрол над себе си.