Лейди Уилоуби, едра жена в розова рокля, потупа с ветрилото си Хари по рамото.
— Значи сте записали Аугуста Болингър на първо място в списъка си? Никога не съм допускала, че вие двамата можете да се ожените. Винаги сте били много потаен, графе.
— Струва ми се, че искате да ме поздравите за годежа ми — каза хладно Грейстоун.
— Разбира се, господине. Цялото отбрано общество е щастливо да ви поздрави за това. И се надява, че вашият годеж ще поразвлече малко или много хората този сезон. Разбирате ме, нали?
— Не, мадам. Не ви разбирам.
— Хайде, графе! Годежът ви е много любопитно явление. Вие и Аугуста Болингър просто не си подхождате. Не зная как ще я заведете в църквата, без да е имало преди това два или три дуела заради нея. Или се очаква нейният чичо да я прати нейде в чужбина? Тя е от Нортъмбърланд-Болингър. Какъв ужасен късмет!
— Моята годеница е дама — каза тихо Хари и задържа студения си поглед върху нея. Лицето му бе безизразно. — И се надявам, че когато хората говорят за нея, те ще помнят това. Ще го запомните ли и вие, мадам?
Лейди Уилоуби премигна и се изчерви.
— Разбира се, господине. Не исках да ви обидя, просто се пошегувах. Нашата Аугуста е една жизнерадостна млада дама. Ние всички я обичаме и й желаем всичко най-добро.
— Благодаря ви. Ще й предам вашите поздрави и пожелания.
Хари кимна студено и се оттегли. Вътрешно се вълнуваше. Без съмнение жизнерадостното чувство и ентусиазмът на Аугуста й създаваха друг облик пред обществото. Хората я мислеха за безразсъдна. Той трябваше да я обуздае, преди да е направила някоя грешка.
Най-после се добра до нея чак на другия край на залата. Тя разговаряше с Лъвджой и се смееше. Когато усети неговото близко присъствие, спря по средата на изречението и обърна глава, за да срещне погледа на Хари. В очите й се появи хитро пламъче и тя с небрежен жест разтвори ветрилото си.
— Как сте тази вечер, господине? Познавате ли се с лорд Лъвджой?
— Да, срещали сме се — кимна Хари. Не му харесваше хитрата физиономия на Лъвджой. Дори не обърна внимание, че той стоеше твърде близо до годеницата му.
— Да, разбира се. Членове сме на един и същи клуб, нали, Грейстоун? — лордът взе ръката на Аугуста. — Мисля, че трябва да ви поверя в ръцете на вашия годеник — той допря устни до нейните пръсти. — Чак сега разбрах, че съм пропуснал шанса си. И се надявам, че ще ви дожалее, като разберете каква мъка ми причинихте, като се сгодихте за Грейстоун.
— Ще се оправите бързо, господине — Аугуста дръпна ръката си и отпрати Лъвджой с усмивка. Тя се обърна към Хари, докато лордът се изгуби в тълпата. Погледът й бе изпълнен с предизвикателство, лицето й бе зачервено. Графът се учуди, но реши, че знае причината за това. Всеки път, когато срещнеше погледа му, тя очевидно си спомняше последната им среща — как лежаха на килима в библиотеката. Явно госпожица Болингър, макар и потомка на рода Нортъмбърланд, беше ужасно впечатлена от това, което й се бе случило. „Все пак има понятие от благоприличие“ — отбеляза Хари.
— Топло ли ти е, Аугуста?
— Не. Добре съм, господине. Дойдохте да ме поканите на танц или да ми прочетете поредната лекция по морал?
— И едното, и другото — Хари взе ръката й и я отведе в градината.
— О, знаех си — Аугуста си играеше нервно с ветрилото. — Мислих много, господине.
— Аз също — Хари спря до една мраморна пейка. — Седни, мила. Да поговорим.
— О, знаех, че ще бъде така. Знаех си — тя се намръщи и приседна грациозно на пейката. — Господине, от нашия брак нищо няма да излезе.
— Защо мислиш така? — Хари стъпи с единия си крак върху пейката и облегна лакът на коляното си, докато гледаше Аугуста в лицето. — Ти се съпротивляваш на годежа?
— Не съм сигурна. Много пъти премислях и реших, че наистина правите голяма грешка, като ми оказвате честта да се омъжа за вас. По-добре ще е и за двама ни. Аз ще се откажа.
— Не бих желал да го правиш — каза Хари.
— Но, господине, вие имахте достатъчно време да прецените, че от брака ни нищо няма да излезе.
— Сигурен съм, че ще излезе.
Аугуста скочи на крака, чертите на лицето й се изопнаха.
— Какво си мислите, господине, че ще ми натрапвате със сила вашето мнение за женско поведение?
— Не ме карай да говоря, Аугуста! — Хари я хвана за ръката и я постави да седне обратно на пейката. — Винаги съм си представял, че като се наместят оттук-оттам, нещата сами ще тръгнат.
— Какво разбирате под „наместване на нещата“?
— Това, че след брака всеки един ще се промени по малко.
— Ясно. За да бъдем по-точни — как ще желаете да се изменя аз, господине? Каква да бъде промяната?