— Бих предположил — измърмори графът, като погледна книгата в ръцете й, — че колкото по-малко се говори, толкова по-добре. Вероятно притежателят на този дневник е ваш близък приятел.
Тя въздъхна. По-нататъшните опити да доказва своята невинност бяха напълно излишни. Грейстоун очевидно знаеше много повече за тази нощна авантюра.
— Да, господине — Аугуста вдигна глава. — Моята приятелка направи глупава грешка, записвайки в този дневник някои сърдечни неща. По-късно тя трябваше да се разкайва за чувствата си, когато научи, че този мъж не е бил искрен.
— Този мъж Енфилд ли е?
Тя сви устни.
— Отговорът е ясен. Дневникът е в неговото писалище, нали? Лорд Енфилд може да е приет в най-изисканите салони заради титлата и показания героизъм през войната, но се боя, че е един презрян грубиян, що се отнася до жените. Дневникът на приятелката ми беше откраднат непосредствено след като тя ми каза, че не го обича повече. Ние смятаме, че е подкупил прислужницата.
— Ние? — повтори тихо Грейстоун.
Аугуста нарочно подмина въпроса му. Нямаше намерение да му разказва всичко. По-скоро само да го осведоми какво бе направила, за да попадне в имението на Енфилд точно през този уикенд.
— Енфилд каза на моята приятелка, че възнамерява да поиска ръката й и че ще използва съдържанието на дневника, за да бъде сигурен, че тя ще приеме.
— Защо Енфилд ще я изнудва? Той е доста популярен сред жените.
— Те всички изглежда са полудели по него заради героизма му при Ватерло. Моята приятелка е наследница на голямо богатство, господине — сви рамене Аугуста. — Клюките говорят, че Енфилд е проиграл на континента по-голямата част от своето наследство. Под влияние на майка си той е решил да се жени за пари.
— Разбирам. Не съм и предполагал, че новините за загубите на Енфилд ще се разпространят толкова бързо сред нежния пол. Той и майка му доста добре прикриват това.
Аугуста се усмихна.
— Да, когато мъжът започне да преследва по-особен вид съпруга, слуховете за неговите намерения го изпреварват и по-интелигентните от набелязаната плячка вземат мерки.
— Да не намеквате за моите намерения, госпожице Болингър?
Аугуста усети как се изчервява, но не отвърна на неговия студен и неодобрителен поглед. Той й изглеждаше все така подозрителен, докато разговаряше с нея.
— След като ме питате, мога да ви кажа. На всички е известно, че вие търсите особен вид съпруга. И дори се знае, че имате списък — каза строго Аугуста.
— Зашеметяващо. А знаете ли кой е в този списък?
— Не. Чу се само, че не е много дълъг. Но мисля, че това е напълно разбираемо, ако разгледаме вашите изисквания, за които се говори, че са абсолютно стриктни, определени и строги.
— Заинтригувахте ме. Какви са по-точно моите изисквания за съпруга?
Аугуста искаше да премълчи. Но в характера на един Болингър от рода Нортъмбърланд благоразумието никога не е било свойствена черта.
— Слуховете говорят, че вашата съпруга, подобно онази на император Цезар, трябва да бъде извън съмнение във всяко отношение. Една сериозна жена с изключително изтънчени чувства и маниери. Образец на благоприличие. С други думи, вие търсите съвършената жена. Желая ви успех.
— От тона ви личи, че няма да бъде никак лесно да намеря истинската добродетелна жена.
— Зависи какво разбирате под добродетелност — троснато отвърна тя. — От това, което чух, съдя, че вие сте доста строг в изискванията си. Много малко жени могат да бъдат истински примерни. Знаете ли, много е отегчително да бъдеш образец, господине. Наистина трябва да направите един доста дълъг списък и да подберете най-подходящата, както лорд Енфилд например, който търси богата наследница. А ние знаем, че те са съвсем малко.
— Това зависи от гледната точка и ситуацията. Не търся богата наследница. Може би имам други изисквания. Слуховете за моите лични намерения ме учудват. Изглежда, че сте добре информирана. Мога ли да ви попитам как стигнахте до тези подробности?