— Какво искате да кажете с това, че ще посетите Лъвджой? — тя се обърна и го хвана за реверите. — Моля те, Хари, не постъпвай глупаво. Моля те, страхувам се от дуел.
— Ти смяташ, че това е глупаво?
— Да, напълно. Неразумно и невъзможно. Моля те, Хари, не прави това! Няма да ти разреша. Чуваш ли ме?
— Защо? — попита той.
— Може да ти се случи нещо. Той може да те убие — прошепна тихо тя. — И всичко ще бъде заради мен. Никога няма да си го простя, Грейстоун. Никога. Не го прави, умолявам те! Обещай ми, че няма да го направиш.
— Ако се съди по това, което съм чувал за брат ти и баща ти, бих казал, че ако бяха живи двамата, досега да са предизвикали Лъвджой на дуел.
— Това не е същото… Те бяха други, по-различни от теб. Дори да бяха живи, аз никога нямаше да им разреша да се дуелират с Лъвджой.
— Аугуста…
Тя още по-здраво го хвана за реверите на палтото и го разтърси.
— Не желая никой да рискува живота си заради мен. Заради грешките, които правя. Ако се случи нещо с теб, няма да мога да го преживея.
— Не бъди толкова сигурна, че ще ме убият на дуела. Обиждаш ме, като подценяваш моите способности на стрелец.
— Не, не е така. Брат ми и баща ми бяха диви и необуздани. Но ти си учен, ти си по-друг.
— Изглежда вече имаш известна слабост към мен. Макар да не вярваш в моите бойни качества.
— Разбира се, че имам слабост към теб. Ценя те и те обичам… Винаги съм те ценяла, особено напоследък.
— Виждам, виждам — каза насмешливо той. Тонът, с който произнесе тези думи, я накара да се изчерви. Преди малко се беше любила в каретата с този мъж. Може би той я смяташе за глупачка. Но тя го обичаше лудо, макар че в главата й все още всичко беше объркано.
— Хари, ти толкова ми помогна тази вечер. Не желая да се излагаш на опасност заради мен — рече твърдо тя.
Той замълча и се усмихна мрачно.
— Добре, хайде да се договорим — аз ще се откажа от дуела с Лъвджой, ако ти ми дадеш дума, че повече няма да ми противоречиш за нашата бърза женитба. Утре ще взема специалното разрешение и ще се оженим след два-три дни.
— Но, Хари!
— Договорихме се, нали?
— Да. Договорихме се — тя пое дълбоко въздух. Беше поставена натясно.
— Отлично.
Аугуста присви очи.
— Грейстоун, ако не те познавах по-отблизо, щях да си помисля, че ти си изключително лукаво и умно животно.
— Ще ми позволиш ли да довърша твоето заключение, любима. Освен казаното дотук, съм тъп, стриктен и сух учен.
— Който се люби в карета, разбива ключалки и секретни сейфове.
— Всичко това може да се прочете в книгите — той целуна връхчето на носа й. — Сега върви и се преоблечи. Свали тези ужасни панталони, защото не подхождат на една бъдеща графиня.
— Това никак не ме учудва, сър.
— Аугуста?
Тя се обърна и видя, че годеникът й бръкна в джоба на палтото си и извади малка торбичка.
— Да, Хари.
— Мисля, че това е твое. И се надявам, че няма да имаш повод да го залагаш отново.
— Огърлицата ми? — тя се усмихна и пое торбичката от ръцете му. Застана пред него, надигна се на пръсти и го целуна.
— Благодаря ви, сър. Не можете да си представите какво означава това за мен. Как успяхте да я вземете?
— Човекът, който ми я даде, искаше час по-скоро да се отърве от нея.
— Ще ви дам хиляда лири — каза бързо Аугуста.
— Не ги искам. Приеми я като подарък за сватбата.
— Много мило от Ваша страна, сър. Но не мога да ви позволя да ми правите такъв подарък.
— Приеми го — каза хладно Хари. — Аз съм твой годеник и съм длъжен да ти подаря нещо за сватбата. И ще се радвам — много, ако си се поучила от всичко, което се случи с теб.
— За Лъвджой? Да, наистина, научих си урока — не трябва вече нито да танцувам, нито да играя карти с него.
— Може би дори и да не разговаряш с него в бъдеще. Разбра ли?
— Да, Хари.
Лицето му доби по-мек израз. Той я гледаше доволен, че вече я притежава, и това я накара да потръпне от удоволствие.
— Хайде, побързай, мила. Става късно. Аугуста се обърна и влезе в къщата.
На другата сутрин Хари влезе в малката библиотека на Лъвджой. Бързо огледа стаята и се увери, че всичко си беше така, както го бяха оставили миналата нощ.
Лъвджой, изтегнат на стола зад писалището, погледна с интерес неканения гост. Очите му светеха, беше нащрек.
— Добро утро, Грейстоун. Какво те води насам?
— Идвам по личен въпрос. Няма да стоя дълго — Хари седна на стола до камината. Нямаше намерение да се дуелира с Лъвджой.
— Та казваш, личен въпрос, а? Да си призная, изненадан съм. Не предполагах, че госпожица Болингър ще те занимава с дълговете си от карти. Може би тя те е накарала да дойдеш и да се разплатиш вместо нея?