Тя, разбира се, нямаше намерение да му разказва за женския клуб „Помпея“, бездънен кладенец на клюки и информация.
— В града винаги се носят мълва и слухове, господине.
— Да, наистина — Грейстоун присви очи и я изгледа подозрително. — Клюките са нещо обикновено и често срещащо се явление, както калта из лондонските улици. Нали? Вие сте напълно права, че предпочитам неопетнена и порядъчна съпруга.
— Вече казах. Желая ви успех, господине. Надявам се, че няма да съжалявате, щом имате толкова високи изисквания. Бихте ли ме извинили, искам да се кача в стаята си.
— О, разбира се — Грейстоун се поклони сдържано, отстъпи встрани и направи място.
Аугуста се възползва от възможността да избяга, заобиколи тежкото писалище и профуча покрай графа. Осъзнаваше напълно деликатността на ситуацията. Облечен спортно или официално, Грейстоун винаги беше привлекателен. Буйната й натура нямаше да издържи дълго, гледайки го така по халат.
Беше стигнала средата на стаята, когато си спомни, че забрави нещо много важно. Спря се и обърна лице към него.
— Господине, трябва да ви задам един въпрос.
— Да?
— Ще сметнете ли за свое задължение да споменете нещо за този неприятен инцидент пред лорд Енфилд?
— Какво бихте направила вие на мое място, госпожице Болингър? — попита сухо той.
— О, аз бих постъпила тъй, както би постъпил един джентълмен. Бих си замълчала. Подобна случка би опетнила репутацията на една млада дама.
— Да, наистина. Вашата също бе подложена на риск тази нощ. Нали, госпожице Болингър? Вие си играете с нещо, което е много ценно. Добрата репутация е като скъпоценен камък в короната на всяка жена.
„Проклет да е! Наистина се държи като арогантно животно. Много е надменен“ — помисли си Аугуста.
— Да, вярно е, че рискувам тази вечер, господине. Но трябва да помните, че аз съм Болингър от рода Нортъмбърланд, а не Болингър от Хемпшир — студено отвърна тя. — Жените от моя род никога не са зачитали общественото мнение.
— Не разбирате ли, че нормите за поведение са измислени заради вас, жените, за да ви предпазват?
— Ни най-малко. Нормите за поведение са измислени за улеснение на мъжете.
— Нека се разберем, госпожице Болингър. Има случаи, когато правилата за поведение не са никак лесни за един мъж. И ви казвам, този е един от тях.
Тя се намръщи и реши, че трябва да реагира на забележката му.
— Господине, зная, че сте приятел на чичо ми и ние не трябва да бъдем врагове.
— Напълно съм съгласен. Уверявам ви, че не бих желал да бъда ваш враг.
— Благодаря ви. И все пак трябва да ви кажа съвсем чистосърдечно, че между нас няма нищо общо. Напълно се различаваме по предпочитания и темперамент. Сигурна съм, че ще го разберете. Вие сте мъж, който винаги ще е обвързан с нормите на поведение, които управляват обществото.
— А вас какво ви обвързва, госпожице Болингър?
— Нищо, господине. Възнамерявам да живея живота си неограничавана от никакви норми и правила. Аз съм последната Болингър от Нортъмбърланд. Така че един Болингър винаги би предпочел да рискува, отколкото да живее под тежестта на някакви глупави норми.
— Госпожице Болингър, вие ме разочаровате. Чувала ли сте да казват, че честта е нашата най-голяма награда?
Тя си помисли, че Грейстоун нарочно я дразни. След малко разбра, че не беше права.
— Бихте ли отговорили на моя въпрос? Ще кажете ли на лорд Енфилд, че ме намерихте в библиотеката му тази нощ?
Той я погледна с премрежени очи и пъхна ръце в джобовете си.
— А вие как мислите?
Тя бавно се усмихна.
— Мисля, че вие добре сте се впримчил в нормите на поведение пред обществото. И за да го направите, просто трябва да изневерите на себе си.
— Напълно сте права. Няма да кажа и дума на Енфилд. Има обаче друга причина, която вие не е нужно да знаете.
— Причината за мълчанието ви се крие в това, че сте близък на чичо ми и не искате да видите най-добрия си приятел притеснен и огорчен заради мен.
— Близо сте до истината, но това не е всичко.
— Каквото и да е, много съм ви благодарна — Аугуста се усмихна. Тя бе в безопасност, а също и Розалинд Морис. След това в съзнанието й изплува друг въпрос.
— Откъде знаехте какво бях запланувала тази вечер?
Сега беше ред на Грейстоун да се усмихне. Тръпки на безпокойство побиха Аугуста.
— Оставям ви да мислите цяла нощ по този въпрос. Може би за вас ще бъде добре да разберете факта, че женските тайни са винаги благодатен източник за клюки и слухове. И една млада дама трябва да внимава, когато поема рискове като този.