— Трудна работа. Снощи видях портрета на майка ти. Тя действително е била много красива.
— Нали ти казах! Татко смята, че красотата не е най-важното. Най-ценното е добродетелта. Тя е по-скъпа дори от злато. Това е една от мислите на баща ми. Той пише много такива неща.
— Трябва да те разочаровам, но баща ти не е авторът на тази мъдрост.
— Той е много умен. И би написал много такива мисли, стига да поиска. Баща ми например решава и дешифрира и най-мъчните кръстословици и ребуси.
— Така ли?
— Когато бях по-малка, веднъж влязох в библиотеката и го видях надвесен над един труден ребус. Той ми каза, че е много важен, но и труден.
— Е, и какво беше това? Как беше заглавието?
— Не мога да си спомня. Беше много отдавна. Да, сетих се, говореше се нещо за мрежата на паяка.
— Мрежата на паяка?! Сигурна ли си?
— Да. Защо? — Мередит вдигна глава и я изгледа изпод дантелената сянка на шапката си. — Чувала ли си за такъв ребус?
— Не. Но брат ми веднъж ми даде едно стихотворение, озаглавено „Мрежата на Паяка“. Не мога да разбера текста, въпреки че обичам поезията. Брат ми никога не беше писал стихове.
Тя не спомена, че текстът бе написан с кръвта му. Това й беше неприятно.
— Ти имаш брат?
— Да. Но той почина преди две години.
— О, много съжалявам. Надявам се, че е отишъл в рая като мама.
— Това зависи само от Бога. Не зная дали той би допуснал в рая един Нортъмбърланд-Болингър — промърмори Аугуста.
— Не вярваш ли, че брат ти е в рая?
— Да, разбира се, че е там. Мередит, аз понякога се шегувам, имам много особено чувство за хумор… Хайде, ела тук. Да видим какво са ни приготвили за обяд.
— Леля Клариса казва, че трябва да бъда внимателна и да не цапам роклята си. Истинските дами не правят това.
— Глупости. На твоята възраст постоянно си цапах роклите.
Те седнаха на една полянка край малко поточе.
— Ти вероятно имаш доста рокли? — попита Аугуста.
— Да, имам.
— Тогава, ако се случи нещо с тази, просто ще я хвърлим, а ти ще облечеш друга. Каква е ползата да имаш много рокли, ако не ги сменяш?
— Никога не съм мислила по този начин. Може би си права — каза Мередит и надникна в кошницата.
Аугуста й се усмихна, взе покривката, изтърси я и я постла върху тревата.
— Ще трябва утре да викнем шивачката да ти ушие няколко рокли. Имаш нужда от нови дрехи.
— Така ли?
— Разбира се.
— Леля Клариса ми каза, че ще си износвам старите още шест или осем месеца.
— Това е невъзможно. Та ти ще пораснеш, ще се издължиш даже за една седмица:
— За седмица? — Мередит я погледна учудено. — Ти пак се шегуваш.
— Не, не се шегувам. Говоря сериозно.
— О, разкажи ми за брат си. Понякога искам да си имам и аз братче.
— Наистина ли? Да, братята са интересно нещо — Аугуста заговори за добрите стари времена, за себе си и Ричард, а през това време Мередит по-хапваше сладко пай с месо, наденица, плодове и бисквити.
Двете, улисани в разговора, трепнаха, когато нечия сянка изникна над тях и чифт големи черни ботуши застанаха до бялата покривка.
— Обедът ще стигне ли за трима? — попита Хари.
— Татко! — извика детето и скочи. — Аугуста ме помоли да я разведа из имението.
— Чудесна идея. Никой не познава тези места по-добре от теб — усмихна се Хари.
— Искаш ли още пай с месо, татко? Готвачът е сложил няколко парчета в кошницата. Има и бисквити, и наденици.
— Недей да раздаваш храната, мила. Баща ти е неканен гост и ние имаме предимство — рече Аугуста.
— Много сте коравосърдечна, госпожо.
Пръстите на Мередит замръзнаха върху пая. Тя погледна Аугуста, после баща си.
— Но, татко, храната е много. Наистина. Искаш ли да ти дам моето парче?
— Не, мила. Ще взема от Аугуста. По-добре е да изям нейния дял.
— Но, татко!
— Хайде, стига. Баща ти се шегува с мен, а пък аз с него. Не се засягай, Мередит. Успокой се, има достатъчно храна.
— О! — Мередит погледна баща си и седна на покривката. После внимателно оправи роклята си, за да не се изцапа от тревата.
— Толкова се радвам, че дойде при нас, татко. Не е ли чудесно? Никога не съм била на пикник. Аугуста ми разказа, че те с брат си често са излизали заедно на пикник.
— Така ли? — Хари се излегна на хълбок и подпря глава с ръка, взе си парче пай и погледна Аугуста.
Графинята забеляза, че Хари бе облечен в спортен костюм без вратовръзка. Беше го виждала да ходи така само когато бяха насаме. При тази мисъл тя се изчерви и се залови с пая.
— Знаеш ли, нейният брат бил от рода Нортъмбърланд-Болингър, а те били известни като вироглави и буйни. Знаеш ли това, татко?
— Да, дочух и аз такова нещо. Не мога да повярвам, че са способни на твърде смели постъпки, дори извършени в полунощ — Хари дъвчеше пая си и не отместваше очи от Аугуста.