Ако сега отиде при нея и я застави насила да го даде, ще загуби любовта й. Тя няма да му прости никога. От друга страна чувството й за вярност към паметта на брат й беше много силно изявено, по-силно, отколкото чувството за вярност към съпруга… Той удари с юмрук по писалището и скочи от стола. По пътя към Дорсет бе казал на Аугуста, че не държи толкова на любовта, колкото на верността й. Верността беше по-важна от любовта и тя бе съгласна с това. Обеща, че ще бъде вярна. Закле се, че ще изпълнява съпружеските си задължения.
Той излезе от библиотеката и тръгна по коридора към спалнята на Аугуста.
Тя седеше на малкото диванче в стаята си и подсмърчаше в носната си кърпичка, поръбена с дантела. Когато вдигна поглед към вратата, очите й се изпълниха със страх, ярост и сълзи. „Тези Нортъмбърланд-Болингър са ужасно чувствителни“ — помисли си Хари.
— Какво правиш тук, Грейстоун? Ако си дошъл да вземеш стихотворението със сила, това няма да стане, защото го скрих на тайно място.
— Искам да ви уверя, мадам, че ако поискам, винаги бих го намерил. Знаете много добре, че обичам да се ровя в разни загадки и в скривалища — той затвори вратата и застана пред нея, леко разкрачил крака, готов сякаш всеки момент да започне битката.
— Ще ме измъчвате ли, господине?
— Не. Не желая разпри помежду ни, любов моя.
Тя изглеждаше толкова нещастна, обидена и горда, че Хари започна да омеква.
— Наричате ме „любов моя“? Та нали вие не вярвате в любовта? Не си ли спомняте какво говорехте?
Хари застана до тоалетната масичка и замислено се загледа в стъклениците с пудра, крем и парфюм, в обкованите в сребро четки, гребени и други женски дреболии. Помисли си колко обича да влиза незабелязано тук, да спира до вратата, свързваща двете спални, и да наблюдава съпругата си, седнала пред огледалото, облечена в прозрачната си нощница, как реше кестенявите си къдрици и ги прибира под дантелената нощна шапчица. Всичко това му доставяше огромно удоволствие. Сега обаче той рискуваше да загуби Аугуста, ако не внимава в думите и поведението си. Хари се отмести от тоалетката и я погледна. Тя бе вперила в него разтревожените си очи.
— Не мисля, че сега е време да разговаряме за твоето отношение към любовта изобщо — кратко рече той.
— Наистина, милорд. А за какво ще говорим?
— За твоята лоялност.
Тя премигна и още повече се напрегна.
— Какво искате да кажете, Грейстоун?
— В деня на сватбата ти се закле, че ще изпълняваш всички съпружески задължения. Едно от тях е верността. Или забрави за това?
— Не, милорд. Но…
— А след това, точно в тази стая и пред този прозорец ти се закле още веднъж, че ще следваш своя съпружески дълг.
— Но това не е честно.
— Кое не е честно? Не искаш да ти напомням за обещанията и клетвите ти? Надявам се, че ще ги спазваш.
— Но случаят е съвсем друг. Не можеш да ме обвиниш в нарушение на моите задължения. Въпросът засяга брат ми. Не можеш ли да разбереш това?
— Разбирам, че си разкъсана между предаността към паметта на брат си и верността към твоя съпруг. Намираш се в много трудна ситуация и съжалявам, че самият аз я предизвиках. Това е моментна криза, Аугуста.
— О, Хари, по дяволите! — тя сви юмруци и удари коленете си.
— Разбирам как се чувстваш. Имаш право. Още веднъж се извинявам, че по този начин поисках стихотворението на Ричард. Но това е много важно за мен.
— За мен също.
— Да, така е. Аз усетих, че за теб бе по-важно да запазиш честта на брат си, отколкото да останеш вярна на съпружеските си задължения — настояваше Хари.
— А вашите задължения и вярност към съпругата ви?
— Аз обещах да пазя пълно мълчание по отношение на брат ви. Това е всичко, което мога да направя.
— Дори ако това стихотворение разкрие, че той е бил предател?
— Няма значение. Човекът е мъртъв. Никой не би преследвал мъртвец. Законът няма да се занимава с него.
— Да, но какво ще стане с неговата чест и репутация? Те остават и след него.
— Признай, че се страхуваш да узнаеш истинското съдържание на стихотворението. Ти се боиш заради самата себе си. Защото си издигнала брат си на пиедестал и не искаш той да рухне.
— Защо това стихотворение е толкова важно за теб? — изгледа го Аугуста през рамо.
— През последните три-четири години, по време на войната съществуваше човек с прозвището Паяка, който работеше за французите. Но ние бяхме убедени, че е англичанин, защото неговата информация беше много точна. Той причини смъртта на много смели мъже и ако все още е жив, бих му отмъстил за всичко това.
— Ти ще отмъщаваш?