— Ще я попитаме — отвърна той. Сигурен беше, че тя любезно ще откаже. През последните дни се появяваше само за обяд и вечеря. — Може би тя ще има други планове — добави Хари.
— Нямам нищо против. Ще ми бъде приятно да пояздя с вас до поточето — отговори Аугуста, която точно в този момент влизаше в класната стая.
— Ще бъде забавно. Веднага отивам да се преоблека за езда — извика детето щастливо. — Лельо Клариса, ще ме извините ли?
— Да, разбира се, Мередит.
— Ако разрешите, милорд, аз също трябва да се преоблека. Мередит и аз ще ви чакаме долу — Аугуста извърна глава и учтиво се поклони.
„Какво ли означава това, за Бога?“ — помисли си Грейстоун.
— Надявам се, че ще прекарате добре, господине — каза госпожица Флеминг.
— Да. И аз, Клариса. Благодаря ти — отговори Хари и се запита: „Какво ли пак е намислила?“
Половин час по-късно той все още не можеше да намери отговор на въпроса си. Мередит беше весела, по детски изпълнена с въодушевление. Изглеждаше хубава в костюма си за езда, който беше като този на Аугуста. Малка шапчица с перо украсяваше русата й главица. Тя яздеше отпред, като непрекъснато подканяше сивото си пони.
Хари погледна жена си, която яздеше редом с него по алеята.
— Радвам се, че дойдохте с нас, мадам — каза той.
Графинята седеше грациозно върху седлото си, с ръце върху юздите.
— За вашата дъщеря е здравословно да подиша чист въздух. През последните няколко дни атмосферата в къщата ни не е много приятна, нали?
— Да. Милорд, вие сигурно сте учуден защо приех поканата за езда.
— Не, мадам. Много се радвам, че дойдохте с нас, но действително съм озадачен.
— Реших да ви дам стихотворението на брат си.
Хари си отдъхна. Искаше му се да протегне ръце, да я свали от коня и да я прегърне, но се въздържа.
— Благодаря ти, Аугуста. Мога ли да те попитам защо промени решението си? — той напрегнато чакаше отговора.
— Мислих дълго и разбрах, че нямам друг избор. Вие изтъкнахте брачните ми задължения. И аз смятам за необходимо, като Ваша съпруга, да ви се подчиня.
— Да. Аз обаче съжалявам, че го правите единствено по задължение.
— А по какви други причини трябва да го направя, сър?
— Би трябвало да бъде от доверие към мен.
— Да. Точно така. Имам честната ви дума, че няма да изложите моя брат публично, и ви вярвам.
— Трябваха ви три дни и две нощи, за да го решите и да ми повярвате, мадам. — Грейстоун не можа да прикрие раздразнението си.
— Не, Хари. Аз ти вярвам. Вярвам ти изцяло. Ако искаш да знаеш, ти си достоен мъж. Честен и почтен. Всеки знае това — после му прошепна тихо: — Страхувам се, милорд.
— От какво се уплаши? От това, че ще научиш нещо лошо за брат си? — той говореше тихо, не искаше Мередит да чуе разговора им.
— Не е точно така. Сигурна съм в невинността му. Но се уплаших какво ще си помислиш за мен, ако след като прочетеш стихотворението, се окаже, че брат ми е бил замесен в някаква афера.
— Боже мой, Аугуста! Какво бих си помислил? Това няма значение.
— Аз също съм Нортъмбърланд-Болингър. Ако един от нас е способен да бъде предател, то и цялото семейство би трябвало да бъде такова.
— Ти мислиш, че ще те обвиня в това?
— Вие ме смятате за лекомислена. Много ви моля, не мислете така и за семейството ми. Ние с вас сме свързани за цял живот, доста труден и дълъг път имаме да извървим заедно. Затова не искам да мислите, че всички от моя род са хора без достойнство и чест.
— За Бога, мадам, не съм мислил такова нещо. Вие имате достойнство и чест, но не и мозък.
— Хари!
Той я свали от коня и я притегли към своя, качи я до себе си и започна да я целува. Кобилата й избяга встрани, роклята й се развя над седлото на Хари.
— Хари, конят ми! Шапката ми!
— Татко! Татко, какво правиш с Аугуста? — викаше разтревожено Мередит.
— Целувам майка ти. Я иди и се погрижи за нейната кобила. Избяга нанякъде.
— Не се тревожи за кобилата, татко. Ще я хвана.
Хари въобще не мислеше за кобилата, която се мотаеше до една туфа с избуяла трева. Завладян бе единствено от желание да вкара Аугуста в леглото.
— Хари, моля те. Пусни ме веднага на земята. Какво ще си помисли Мередит?
— Кога пък стана толкова морална, мадам?
— Откакто имам голяма дъщеря — отвърна Аугуста и двамата избухнаха в смях.
Късно вечерта Хари отвори вратата на спалнята и свари съпругата си пред тоалетната масичка. Прислужницата току-що бе оправила леглото й.
— Готова съм, Бетси. Можеш да си вървиш.
Аугуста вдигна очи и в огледалото видя Грейстоун.
— Да, мадам. Лека нощ, господине — Бетси направи реверанс и затвори вратата след себе си.