Цяла сутрин тя непрекъснато поглеждаше към библиотеката, но вратата не се отваряше. Аугуста не преставаше да мисли за истинското съдържание на това глуповато на вид стихотворение. Най-сетне не издържа и поръча да оседлаят кобилата й.
— Изглежда ще вали, мадам — каза икономът.
— Така е, но, не се тревожи, Стипълс. Малко дъжд няма да ми навреди.
— Ако искате, ще изпратя с вас човек — един от кочияшите, — за да ви пази и да ви прави компания — лицето на Стипълс беше тревожно.
— Не, не искам. Не се безпокойте, тук е село, не сме в града.
— Графът би настоял да имате охрана. Но както искате, мадам — Стипълс кимна с глава.
Аугуста въздъхна, излезе и яхна кобилата си. Тя язди около час под мрачното небе и постепенно започна да се успокоява. Вдигна лице срещу вятъра и усети първите капки дъжд и приближаващата буря. Беше много късно да се връща обратно. Поогледа се и в далечината различи малка къщурка. — Насочи се натам. За щастие къщата беше безлюдна.
Аугуста завърза кобилата си под навеса. Влезе в единствената стая и остави вратата отворена, за да може да наблюдава дъжда и пейзажа.
Не бяха минали и двадесет минути, когато в далечината се появи ездач. Той се носеше в галоп към нея, подковите на коня проблясваха в дъжда. Светкавица проряза хоризонта, след това се чу далечен гръм. Вече близо до къщата конят се подплаши, изцвили, но спря пред вратата.
От гърба му скочи Хари. По пелерината и шапката му се стичаше вода на малки ручейчета.
— Аугуста, какво правиш тук? Имаш ум колкото едно дете. Къде е конят ти?
Конят на Грейстоун се изправи на задните си крака, уплашен от поредната светкавица.
— Кобилата ми е отзад, под навеса.
— Ще се погрижа за коня си и ще дойда при теб. Затвори вратата, ще се намокриш до кости.
— Да, Хари.
След няколко минути вратата шумно се отвори и графът застана на прага. Той влезе и започна да отърсва водата от ботушите си върху пръстения под. В ръцете си носеше подпалки, намерени вероятно под навеса. Постави ги пред огнището и свали връхните си дрехи, от които се стичаше вода.
— Вярвам, че имаш извинение за тази глупост.
— Исках да пояздя — рече Аугуста, тръсна рамене и кръстоса ръце на гърдите си. Стаята й се видя още по-малка.
— В такова време? Защо не взе човек със себе си? — Хари свали ръкавиците си.
— Не се нуждая от никого. Как ме намерихте, милорд?
— Стипълс забелязал в коя посока си тръгнала. Беше ми трудно да те следвам, но няколко мои арендатори ми казаха, че са те видели да препускаш към тази къщурка. Това е единствената празна постройка тук.
— Колко си логичен. Както виждаш, аз съм напълно невредима.
— Не се сърдя за това, мадам. Ако не мислите за себе си, помислете за дъщеря ми.
Хари клекна пред огнището и се залови да пали огъня.
— Мередит се е разтревожила? — лицето на Аугуста се озари от усмивка.
— Мередит не знае, че си излязла на езда. Тя е в класната си стая.
— О. — усмивката й бавно се стопи.
— Но какъв пример ще дадеш на дъщеря ми?
— Нали тя не знае, че ме няма. Не виждам къде е проблемът.
— Това беше просто шанс.
— Да, разбирам какво искаш да кажеш. Давам наистина лош пример. Но аз искам да ви предупредя, че в бъдеще вие трябва да свикнете с това. Аз съм преди всичко Нортъмбърланд-Болингър!
Хари рязко се изправи и пристъпи към нея със свирепо изражение. Тя потрепери и отстъпи крачка назад.
— Проклета да си, Аугуста! Престани да използваш репутацията на твоето семейство като извинение за глупавото си поведение! Престани, разбра ли!
Отново я побиха тръпки. Той беше ядосан, направо бесен, и най-вече за това, че тя бе излязла на езда в бурята.
— Да, милорд. Ще престана. Разбрах.
— Ти се държиш така, сякаш си последният Болингър, които се е изправил върху укрепленията на замъка и се сражава с врага. Аз не съм твой враг, Аугуста — той прокара нервно пръсти през мократа си коса.
— Така ли ще ме поучавате до края на живота ми, Грейстоун? Няма да ми бъде никак лесно.
— Надявам се, че до края на живота си все пак ще се научиш да се контролираш.
— Колко убедително! Съжалявам, че те накарах да препускаш след мен в дъжда.
— И аз съжалявам.
— Хайде, Хари, кажи ми най-важното! Откри ли нещо в стихотворението на Ричард? Това е причината, за да изляза с коня тази сутрин. Бях в ужасно настроение.
— Нямало е защо. Вчера с теб се разбрахме, че ти не си отговорна за деянията на брат си.
Аугуста се вцепени. Очакваше Хари да й съобщи нещо лошо. „Не, Ричард, ти не си предател. Не вярвам в това“ — повтаряше си тя наум.
— Бихте ли ми казали нещо по този въпрос? — помоли после гласно Аугуста.