Хари гледаше виното в чашата си.
— Да, ето още един бивш войник, който се развлича с невинни млади дами — промърмори той.
— Мислиш ли, че се занимава с предизвикателства? Някои мъже се развличат, като се дуелират например — отговори му Питър.
— Не зная, възможно е. Неговата цел по-скоро беше да ми попречи да се оженя за Аугуста, отколкото да ме предизвика на дуел. Той искаше просто да я дискредитира в моите очи.
— А може би той я е искал за себе си.
— Сали ми каза, че той не обръщал никакво внимание на Аугуста до обявяването на годежа ми с нея.
— Ти май спомена, че някои мъже се забавляват, като предизвикват други на дуел — Припомни му Питър.
— Много добре, Шелдрейк. Благодаря ти за информацията. Сега обаче имам за теб по-интересна задача.
— Каква? Пак ли се отнася за този негодник?
— Може би той е бил член на „Сабя“ — стария войнишки клуб. Спомняш ли си?
— Но той изгоря преди две години.
— Точно така. Нуждая се от списък с имената на членовете — каза Хари и му подаде листа, изписан с кръвта на Ричард.
— Ех, Грейстоун — въздъхна Питър и го пое от ръката на приятеля си, — ти никога няма да престанеш да ме удивляваш. Как попадна на това нещо?
— Ако Краули не го беше взел, може би то щеше да бъде наше още преди две години.
— Краули?! Този надут идиот?
— За жалост, да — Хари се наклони към Питър и те заговориха шепнешком.
Бетси тъкмо окачваше рубинената огърлица около врата на Аугуста, когато на вратата тревожно се почука. Тя отиде да отвори и се намръщи, като видя на прага младата камериерка, която изглеждаше притеснена.
— Какво има, Моли? — попита властно Бетси. — Безпокоиш графинята. Тъкмо привършвахме с тоалета. След минута тя ще слезе да посрещне гостите си.
— Съжалявам, че я безпокоя, но става дума за госпожица Флеминг. Графинята ме помоли да й помогна с тоалета. Госпожицата обаче не иска никаква помощ. Много е притеснена.
— Какво се е случило, Моли? — Аугуста стана от стола си пред огледалото.
— Госпожица Флеминг не иска да облече роклята, която вие наредихте, мадам. Казва, че цветът не е подходящ.
— Ще поговоря с нея. Бетси, ела с мен. Моли, виж дали някой друг се нуждае от помощ.
— Да, мадам — Моли хукна надолу по стълбите.
— Хайде, Бетси — Аугуста тръбна с енергични крачки по коридора. Златистата й рокля се развяваше, а сатенените пантофки проблясваха изпод нея.
Бетси подтичваше след господарката си. Двете стигнаха до крилото, където се намираше стаята на Клариса. В коридора се сблъскаха с едро, плещесто момче, облечено в ливрея.
— Извинете, госпожо — младият човек се стресна и едва не събори графинята.
— Кой си ти? Досега не съм те виждала тук.
— Казвам се Роби. Дойдох преди два дни, наеха ме за приема като лакей.
— А, добре тогава, бързай. В кухнята се нуждаят от помощ.
— Добре, госпожо.
Най-сетне Аугуста спря пред вратата на Клариса и почука.
— Клариса? Какво правиш вътре? Отвори веднага вратата! Нямаме време.
Вратата се отвори и Клариса се показа на прага, облечена по халат. Прошарената й коса беше прибрана в муселинена шапчица.
— Няма да слизам долу.
— Глупости. Трябва да дойдеш. Тази вечер ще те представя на чичо си. Нали ти обещах?
— Не мога.
— Заради роклите ли? Когато пристигнаха днес следобед, не бях много сигурна, че ще харесаш цветовете.
— Но те не са същите.
— Я дай да видя — Аугуста отвори гардероба. Вместо сивите и кафяви рокли, които Клариса обикновено обличаше, там бяха наредени нови рокли в различни цветове.
— Точно както ги поръчах — каза Аугуста.
— Вие сте ги поръчали? Мадам, аз позволих да подмените гардероба ми, като вземете предвид поста ми на гувернантка в тази къща. Но поръчах на шивачката роклите да бъдат в по-тъмни и приглушени тонове.
— Но цветовете не са крещящи. Ето например тази с цвят на аметист. Ще ти отива, повярвай ми. Хайде, бързо я обличай. Бетси ще ти помогне.
— Не, не мога да я облека. Много е светла за мен.
Аугуста я погледна строго.
— Трябва да запомните някои неща, госпожице Флеминг. Първо, вие сте член на нашето семейство и графът ще бъде много разочарован, ако не дойдете. Надявам се, че няма да направите това.
— О, Господи!
— Второ, моят чичо, на когото искам да ви представя, живее в Лондон и има вкус към добре облечените и изискани жени. Разбирате какво искам да кажа.
Тя знаеше, че сър Томас щеше да обърне внимание не на дрехите на Клариса, а на ума й. Но Аугуста искаше тя да направи добро впечатление на всички. И още нещо — беше намислила да обвърже не само интелектуално и професионално чичо си с роднината на Хари.