Настъпи мълчание.
— Боже Господи, що за идея! — Възкликна Хари и изгледа съпругата си с вдигнати вежди. — Трябва да призная, че никога не съм мислил по този начин.
— Но помисли, татко, колко много жени има в римската и гръцката история. Ами жените-чудовища като Медуза, сирените и много други?
— Ами амазонките — отбеляза замислено Клаудия. — Древните гърци са се бояли от тях. А ние, жените, винаги сме били считани за слабия пол.
— Никога не съм разбирал умението на жените да се преструват на толкова недружелюбни — каза Питър.
— Аз също — призна Хари. — Предпочитам жените да са любезни и отстъпчиви.
— А мъжете? Какви трябва да бъдат мъжете? По-лесно ще бъде, ако и вие се държите приветливо и отстъпчиво — рече Аугуста.
— Грейстоун, смятам, че това е една чудесна идея. Странна, но много интересна. Действително, учените не са разгледали достатъчно добре въпроса за ролята на жените в историята. Какво знаем ние? Само най-известните царици и владетелки. И сме научили нещичко от поезията.
— Например от прекрасната поезия на Сафо — забеляза весело Аугуста.
— Ти четеш Сафо?! Не знаех, че съпругата ми харесва такава поезия — Хари изгледа сърдито жена си.
— Да. Нали знаеш, че съм доста лекомислена.
— Да, но Сафо!
— Та тя е писала прекрасни любовни стихове.
— По дяволите! Не знаеш ли, че те са посветени на жена? — прошепна Хари, за да не чуе Мередит.
— И какво от това? Поезията й е велика, тя се отнася и за мъжете, и за жените. Нали в нея се говори за любов. А щом е така, за мен е без значение дали е посветена на мъж или на жена — отсече Аугуста.
— Хайде да поговорим по този въпрос друг път. Сега не му е времето — каза остро Хари.
— Разбира се, милорд… О, погледнете нагоре, към стълбите Това е госпожица Флеминг. Не е ли очарователна! — извика тихо Аугуста и прикова вниманието на другите към площадката на втория етаж.
Гостите вдигнаха глави нагоре. Клариса гледаше объркана към салона. Беше облечена в роклята с цвят на аметист, косата й бе подредена в гръцки стил и украсена с панделка. Тя стоеше изправена, с гордо вдигната глава, но се чувстваше някак неудобно пред толкова много хора.
— Боже мой! Никога не съм виждал Клариса толкова хубава — промърмори Хари.
— Аугуста, коя е тази дама? — попита сър Томас.
— Роднина е на Грейстоун. Много интелигентна жена, чичо. Ще ти бъде интересно да разговаряш с нея. В момента тя прави изследвания по въпроса, за който говорихме преди малко.
— Така ли? Искам да поговоря с нея.
— Разбира се. Ще ме извиниш ли, отивам да я доведа — Аугуста се усмихна доволно.
Тя бързо тръгна през салона, като се промъкваше между гостите. Трябваше спешно да доведе Клариса, преди тя да е променила решението си.
— Да си призная, Аугуста, приемът ти беше изключителен. Излетът до морето беше много хубав — каза Клаудия на следващата вечер.
Двете решиха да се поразходят навън, докато вътре гостите танцуваха.
— Благодаря ти.
Тази вечер в имението „Грейстоун“ имаше бал. Музикантите засвириха кадрил и гостите започнаха да танцуват. Дошлите от Лондон се открояваха пред съседите на графа с финеса и елегантността си. Но всички се забавляваха еднакво добре. Аугуста бе наредила да се приготвят различни закуски и много шампанско.
От дълги години в имението не беше се случвало подобно събитие. Новата стопанка искаше да има от всичко в изобилие и гостите й да останат доволни. Резултатите не закъсняха и тя тайничко се радваше. Аугуста безспорно имаше талант да организира тържества, това беше в кръвта й.
— Радвам се, че ти и чичо Томас посетихте Дорсет — рече тя, спря до кръглия каменен фонтан и пое дълбоко въздух. — Много исках по някакъв начин да ви благодаря за това, че бяхте тъй мили с мен в Лондон след смъртта на брат ми.
— Не е нужно да ни благодариш, Аугуста.
— Така е. Но не зная как да ви се реванширам.
— Ти си се отблагодарила по друг начин, братовчедке. Липсваш ни.
— Много си мила, Клаудия. Но и двете знаем, че ви се натрапих.
— Не говори така. Никога с нищо не си досадила в нашата къща. Била си неразумна, непредсказуема, понякога променлива, но никога не си досаждала. Напротив, ти разведри атмосферата в нашия дом. Ако не беше ти, аз никога нямаше да бъда такава, каквато съм сега. Нямаше да вляза в „Помпея“ и да се запозная с тази прекрасна жена лейди Арбътнот. Никога нямаше да срещна Питър Шелдрейк.