— Не мислех, че това те дразни — каза тя.
— Понякога се ядосвам. Тогава, когато ми доказваш моите недостатъци и ме съпоставяш с близките си. Но това вече няма значение, нека да се върнем на въпроса. Вярваш ли ми, че не съм казал нищо на Шелдрейк за Ричард?
— Разбира се, че ти вярвам, мили. Не се съмнявам в нито една твоя дума. Но винаги когато се спомене брат ми, ставам неспокойна и раздразнителна. Прости ми — тя притвори очи и се отпусна.
— Да, мила, зная това — той я прегърна и Аугуста сложи ръка на рамото му. — Вече ти казах, че трябва да оставиш брат си на мира. Забрави какво е правил преди две години.
— Може би си прав. Казвала съм си го неведнъж, но знай, че е трудно — промърмори тя.
— Добре. Искам да разбереш само това, че заминавам за Лондон, защото искам да намеря отговор на въпросите от стихотворението. Шелдрейк и аз работим заедно години наред. Затова трябва да се върна в Лондон и да открия някои неща.
— Добре. Разбирам важността на вашето разследване. Върни се в Лондон, щом трябва.
— Ето, така те искам. Тъй трябва да се държи всяка жена със съпруга си — той се усмихна кротко.
— О, ти не ми даде възможност да довърша мисълта си. Ти ще се върнеш в Лондон, но аз и Мередит ще те придружим.
„Проклятие!“ — помисли си той, но само каза:
— Сезонът вече свърши, любима. Ще се отегчиш много, няма никакви забавления.
— Глупости, това ще бъде пътешествие с образователна цел за твоята дъщеря. Ще я разходим из града и ще й покажем забележителностите. Ще ходим по изложби, библиотеки, музеи. Ще бъде чудесно.
— Но, Аугуста, това е служебно пътуване.
— Не си логичен, Хари. Защо едно служебно пътуване да не се съчетае с екскурзия с образователна цел? Това ще бъде много интересно преживяване.
— Но, мила, аз няма да имам никаква възможност да ви обърна внимание.
— Изобщо не се притеснявайте, милорд. Ние с Мередит ще се забавляваме и без вас.
— Какво ще правиш в Лондон с деветгодишно дете, което никога не е напускало имението си на село? Но хайде да се връщаме при гостите.
Без да дочака отговор, Хари я хвана за ръка и тръгна. Аугуста мълчеше. Той я поведе обратно към къщата, откъдето долиташе музика и смях. Графът не очакваше, че бурята ще се размине толкова бързо, беше подготвен за много повече сълзи и протести, характерни за Нортъмбърланд-Болингър. Но всичко мина относително спокойно.
Хари беше убеден, че съпругата му е разбрала що за мъж е той и че когато даваше заповеди в дома си, всички трябваше да ги изпълняват.
Тя беше недоволна от създалото се положение, но може би всичко бе за добро. Графът знаеше, че ще бъде много зает в Лондон и няма да има време да прави компания нито на дъщеря си, нито на съпругата си. Дразнеше се при мисълта, че Аугуста щеше да се забавлява сама през вечерите. За нея това беше доста опасно. В главата му започнаха да се появяват някои сцени: Аугуста, танцуваща с Лъвджой; Аугуста, играеща карти; Аугуста, облечена в мъжки дрехи в библиотеката; Аугуста, коленичила пред писалището на Енфилд; Аугуста в каретата, трепереща от копнеж, желание и страст…
Всеки интелигентен мъж с право можеше да се тревожи, щом бе женен за такава жена.
Мислите му се прекъснаха, когато случайно настъпи с ботуша си нещо меко в тревата. Погледна надолу и видя мъжка ръкавица.
— А! Някой от нашите гости ще я търси. Хари се наведе, за да вземе ръкавицата, но видя как между храстите нещо проблесна. Мярнаха се чифт ботуши и чифт светли сатенени пантофки.
— А може би този някой е тук и много добре знае, че я е изпуснал — продължи да си говори той.
— Какво е това, Хари? — Аугуста се обърна назад, после затвори очи и се усмихна. От храста важно и бавно се измъкна Питър Шелдрейк, обгърнал с ръка голото рамо на почервенялата от срам Клаудия.
— Ти май си намерил моята ръкавица, Грейстоун — каза Шелдрейк с престорена усмивка.
— И аз така мисля — рече Хари и му подаде ръкавицата.
— Вие сте първите, на които ще кажем новината. Ние с госпожица Болингър се сгодихме. Тя е съгласна. Сега ще разговаряме с баща й, а утре заминаваме за Лондон, нали? — съобщи Шелдрейк, погледна притеснената Клаудия и нахлузи ръкавицата си.
— О, но това е прекрасно! — Възкликна Аугуста и прегърна братовчедка си.
— Благодаря. Надявам се, че татко ще бъде съгласен.
Клаудия все още се мъчеше да намести ръкава си и да покрие голото си рамо.
— Разбира се, че ще е съгласен. Господин Шелдрейк е много подходящ за теб — Аугуста отстъпи малко назад, огледа ги и каза: — Бях сигурна.
— Това ли е второто нещо, което си беше наумила, скъпа? — погледна я Хари, спомняйки си за разговора по време на танците.