— Паяка не е толкова важен в моя живот, колкото ти и Мередит, мила.
Тя пое ръката и седна на коленете му. Ухаеше на чиста женска плът, топла и подканяща. Той усети как в него се надига възбудата.
— Вече реших.
— Няма ли да тръгнеш за Лондон утре?
— Не — той сгуши лице в голото й рамо, поглъщайки сладкия мирис на плътта й.
— Ще накарам Шелдрейк да тръгне сутринта и да подготви нещата около случая. Ти, аз и Мередит ще заминем вдругиден. Оставям ти един ден, за да приготвиш багажа.
Аугуста се извърна и го погледна в лицето.
— Значи си съгласен да дойдем с теб?
— Да, сладка моя. Ти все пак си свързана с това разследване. Честно казано, има още една причина, за да дойдеш с мен. Не мога да спя сам.
— Значи ще служа за грейка — каза тя.
— Да, между другото.
— О, Хари, няма да съжаляваш, че си ни взел. Ще се държа прилично, ще бъда образец на женска добродетел. Ще се грижа за Мередит, няма да я изпускам от погледа си. Ще посещаваме само галерии, музеи и театри с научна цел. Аз ще…
— Тихо, любов моя. Не давай празни обещания — прошепна той, обви ръка около шията й, наведе главата й към своята и я целуна, за да я накара да млъкне. Тя въздъхна и се отпусна послушно върху него. Хари плъзна ръка по нощницата и стигнал ръба й, повдигна коприната и бавно започна да гали бедрата й. Ръката му отиваше все по-нагоре. Повдигна леката материя до кръста и сложи ръка между краката й. Когато усети, че е готова, леко разтвори бедрата й, отметна халата си я накара да седне върху него.
— Но, Хари?
— Хайде, мила, пусни ме да вляза — шепнеше той.
— Но какво правиш? Защо тук, а не на леглото?
— О, Боже! Аугуста, мила, пусни ме вътре — Хари почувства как навлиза в нея. Ръцете му я обгърнаха.
Аугуста, забила пръсти в раменете му, сякаш изпълняваше някакъв лудешки танц. Главата й бе отметната назад и косата й падаше чак до кръста.
Хари усети как дълбоко в нея мускулите й се стягат, после се отпускат. Луд огън лумна в него и той цял му се отдаде. Нека изгори в бесните пламъци на любовта! Така, както само един Нортъмбърланд-Болингър би могъл да го направи.
16.
Икономката на лейди Арбътнот посрещна Мередит и Аугуста на вратата. От Шръгс нямаше и следа.
— Господин Шръгс отсъства, мадам. Болен е. И ще боледува още дълго време — обясни жената.
Аугуста се усмихна. Знаеше добре, че след всичко, което се случи между Питър и Клаудия в Дорсет, а и заради задачите, поставени от съпруга й на доверения му приятел, Шръгс никога нямаше да се появи. Трудна и отговорна работа очакваше Грейстоун и Питър.
— Дори и да не се върне вече тук, няма много да чувствам отсъствието му. Ще липсва единствено на госпожата — измърмори икономката, затваряйки вратата. — Двете ли ще влезете при лейди Арбътнот, или малката ще дойде с мен в кухнята да си похапне и да пие чай?
Момичето попита с поглед Аугуста дали ще й разреши да остане.
— Мередит ще дойде с мен — отвърна тя, отваряйки вратата на салона.
— Както кажете, мадам.
Аугуста отвори широко вратата.
— Ето ни и нас. Добре дошла в моя клуб, Мередит. Това е „Помпея“.
Този следобед клубът беше много оживен, макар че сезонът бе към края си. Графинята поздрави приятелките си и се спря да поговори с по-близките. След това се отправи към дъното на салона, където бе седнала Сали. Преди да стигнат до камината, пред тях спря Розалинд Морис.
— О, членовете на „Помпея“ стават все по-млади! — Възкликна тя.
Мередит се изчерви и погледна към Аугуста, сякаш търсеше подкрепата й.
— Една млада дама винаги би искала да разшири кръгозора си. Позволи ми да ти представя дъщеря си. Тя днес е мой гост в клуба.
След като поговориха малко, Мередит и Аугуста продължиха нататък.
Момичето наблюдаваше с широко отворени очи всичко наоколо. Впечатлена бе от картините по стените и дори от масичките, отрупани с разпилени вестници.
— Така ли изглежда клубът на татко?
— Да, приблизително. Само че в него членуват само мъже, а тук — само жени. Постарахме се да създадем почти същата атмосфера, както в мъжките клубове на Сейнт Джеймс стрийт.
— Много ми харесват картините, особено тази — отбеляза Мередит.
— А, това е портрет на Хипатия. Тя се е занимавала с математика и астрономия, живяла е в Александрия.
— Може би и аз ще напиша книга някой ден — Въздъхна Мередит.
— Да, може би.
В този момент те спряха в дъното на салона и видяха Сали, която ги наблюдаваше. Когато Аугуста тръгна към нея, съвсем се обърка. Нямаше и съмнение, че здравето на Сали се влошаваше с всеки изминал ден. Разбира се, тя беше все така елегантна, но прекрасната дреха не можеше да скрие изнемощялото тяло и измъчения поглед. Аугуста щеше да заплаче, но се овладя, за да не разтревожи Сали. Тя се втурна към нея и я прегърна нежно.