— Ще си поговорим на четири очи.
— А, разбирам. Пак съм ви ядосала.
Тя влезе в библиотеката и се намести в креслото срещу писалището, зад което седна Хари. Той сложи ръцете си върху полираната повърхност и дълго мълча. Искаше му се Аугуста да разбере вината си и гнева му.
— Милорд, не ме гледайте толкова страшно. Чувствам се ужасно. Защо не ми кажете поне една дума?
— Ще ви кажа, госпожо. Не ми е приятно да водите детето ми в „Помпея“.
— Мислех, че няма да имате нищо против да посетим лейди Арбътнот.
— Нямам нищо против дъщеря ми да се среща със Сали, но не желая Мередит да посещава този глупав клуб. И двамата знаем, че там ходят жени от по-друго тесто.
— От друго какво?! — очите й гневно заблестяха. — Какво искате да кажете, господине? Искате да кажете, че членуващите в клуба са леки жени? И мислите, че мога да преживея такава обида?
— Не исках да кажа това. Казах, че са по-различни. Тези жени са независими и правят каквото си щат, без да се съобразяват с обществото. Наричат себе си „оригинални“. От свой собствен опит и наблюдения мога да кажа, че членовете на клуба са луди и необуздани. Това не са жени, които могат да служат за пример на дъщеря ми.
— Трябва да ви напомня, милорд, че вие се оженихте за една от членуващите в този клуб.
— Именно. Това ме кара да мисля че в него членуват жени с по-особен характер, нали? Но нека да се изясним. Когато ти разреших да пътуваш с мен за Лондон, много добре ти обясних, че няма да имам никаква възможност да се занимавам с теб и Мередит. Ти ми даде дума, че ще бъдеш много разумна и ще подбираш местата, на които водиш дъщеря ми.
— Аз действително внимавам. Тя е в безопасност.
— Не говоря за физическа опасност — сряза я Хари.
— А за морална може би? Значи смятате, че членките на клуба ще повлияят лошо върху морала и възпитанието на Мередит? И затова може би няма да си простите, че се оженихте за една от лудите от „Помпея“?
— По дяволите, Аугуста, ти преиначаваш думите ми! Не ме притеснява нито моралът, нито тяхното поведение — Хари чувстваше, че ще полудее. Искаше само да я посъветва, а ето че разговорът се превърна в кавга.
— Радвам се да чуя това — злобно отбеляза Аугуста.
— Имам критично мнение само към тяхното свободно държание в обществото.
— Извинете, милорд, но колко от тях познавате лично? Или може би обобщавате мнението си за тези дами, като имате предвид мен?
Хари присви очи.
— На глупак ли ме правиш, Аугуста? Много добре зная кой членува в клуба.
— Вие, милорд?
— Да, аз. Проучил съм всичко и всеки в този клуб, преди да се оженя за вас, мадам.
— Но това е скандално! Та вие сте направили цяло разследване в „Помпея“! Но аз ще кажа на Сали — Аугуста скочи разярена.
— Кой мислите ми даде списъка на членуващите? Та аз знам произхода на всяка една от вас. За това са виновни Питър и Сали. Когато реших да се оженя за вас, проучих всичко и установих, че вие не сте в опасност, говоря за морална опасност. Нямам нищо против клуба, но не желая да водите дъщеря ми там.
— Разбирам.
— След нашата женитба щях да ви накарам да приключите с клуба изцяло, но не го направих заради Сали. Остава й още малко време да живее. Клубът и твоите визити я правят жизнена.
— Ах, колко мило от Ваша страна, милорд! — възкликна саркастично Аугуста.
— Занапред ви моля да не водите там детето. Ясно ли е?
— Да, ясно — каза тя през зъби.
— И моля за в бъдеще да ми оставяте точна програма за заниманията ви през деня. Не желая да се прибирам у дома и да ме информират, че просто сте излезли, а аз да се чудя къде.
— Програма за деня? Да, господине. Ще имате такава програма. Искате ли още нещо, Грейстоун? — Аугуста беше бясна.
Хари въздъхна, облегна се на стола и забарабани с пръсти по писалището. Той се разкайваше за скандала, но същевременно си мислеше, че понякога това беше необходимо, особено за неговата собствена съпруга.
— Това е всичко, мадам.
Тя леко се завъртя, после спря и го погледна.
— Искам да ви помоля нещо, господине. Става дума за една услуга.
Хари си помисли, че това ще бъде следващата яростна атака в защита на „Помпея“. Затова за момент замълча. Когато проговори, гласът му беше твърд. Такъв може би трябваше да бъде гласът на всеки строг съпруг.
— Да, мила? — той се опита да смекчи суровия си тон и си помисли: „По дяволите, може пък да ми поиска нова рокля или шапка. Ако е това, ще й разреша, за да се помирим.“
Аугуста отиде до писалището и постави двете си ръце върху него. После каза решително, като го гледаше настойчиво:
— Позволи ми да взема участие в разследването.
Той я погледна удивено.