— О, не, не! Боже мой, Аугуста, това не!
— Моля те, Хари. Зная, че не разбирам нищо от тези работи, но съм убедена, че ще се науча бързо. Аз също мога да ти бъда от полза, както Питър и Сали.
— Ти си напълно права. Действително нищо не разбираш. — „И Бог ми е свидетел, че никога няма да се научиш — продължи той наум. — Никога няма да го допусна.“
— Но, Хари…
— Приемам предложението ти, мила, но съм сигурен, че ще допринесеш повече вреда отколкото полза.
— Но, милорд, аз също съм намесена в това разследване. Искам да бъда част от вас, имам пълното право да бъда включена. Искам да ви помагам.
— Не, Аугуста, това е моята последна дума. Довиждане. Имам много работа. Тази вечер няма да бъда вкъщи. Ще вечерям в клуба с Шелдрейк — той взе перото за писане и сложи пред себе си едно от списанията, подредени върху писалището.
— Добре, милорд — тя се обърна и излезе, очите й бяха пълни със сълзи.
Хари искаше да я спре и да я прегърне. Щеше да я успокои в обятията си, но трябваше да бъде твърд и той си го наложи.
— Между другото, Аугуста…
— Да, милорд?
— Не забравяй всяка сутрин да ми даваш точна програма за деня. Например за утре.
— Ще впиша в тази програма всичко най-скучно и отвратително, сър.
Хари се намръщи, когато тя затвори с трясък вратата. Премести се на стола до прозореца и се загледа в цветята в градината. Не можеше да й каже защо я държи извън всичко. Тя беше права да се гневи. Но по-добре беше да се сърди, отколкото да бъде изложена на опасност или разочарована от брат си. Нещата все още не бяха напълно ясни. Мисълта, че Ричард Болингър е предател, все още тормозеше графа, а той не искаше да причинява болка на съпругата си.
Късно през нощта Хари и Питър слязоха от наетата карета в един от бедните квартали на Лондон. Преди час беше започнало да ръми и сега паважът беше хлъзгав. Лунната светлина се отразяваше в мокрите тесни улички.
— Знаеш ли, Шелдрейк, че ти познаваш много добре потайностите на Лондон — каза Хари и в този миг вдигна абаносовия си бастун, за да се предпази от големия почти колкото котка плъх. Очите на животното светнаха в мрака. Когато Хари замахна, то се скри в една купчина отпадъци.
— Навремето ти беше много любопитен да знаеш откъде черпя информация.
— След време ще трябва да забравиш всичко това, защото скоро ще се жениш. А не мога да си представя как Клаудия Болингър ще приеме всичко това.
— Наистина. Но като се оженя за госпожица Болингър, вечер ще имам по-интересни занимания от тези тук. Ето, това е уличката, която търсим. Човекът, с когото искаме да се видим, е уредил среща в кръчмата в края на улицата.
— Вярваш ли на твоя информатор? — попита Хари.
— Не напълно. Но сега сме в началото. Казаха ми, че мъжът, с когото имаме среща, се казва Бликър. Той е видял пожара. Рано или късно ще узнаем истината.
Прозорчетата на кръчмата блестяха зловещо в дъното на уличката. Хари и Питър влязоха и си проправиха път към масата за срещата. Беше задушно, опушено и мрачно. Пияниците, постоянните клиенти, бяха насядали на групи край дървените маси. Те огледаха враждебно новодошлите. Но хищническият им интерес секна, като видяха скъсаните им ботуши и оръфаните сака, които двамата бяха облекли за случая.
— Ето го, до вратата в дъното. Онзи, с червеното шалче около врата — каза Питър и тръгна навътре.
Бликър се бе почерпил порядъчно с джин, но никак не му личеше. Погледът му неспокойно шареше насам-натам.
Освен с червено шалче, Бликър беше и с кепе, нахлупено до веждите. Имаше голям червен камбест нос, а когато проговори, двамата приятели видяха, че му липсват предните зъби.
— Вие сте тези, дето искат да знаят как изгоря клуб „Сабя“, нали?
— Точно така — отговори Хари, намествайки се на дървената пейка точно срещу Бликър. Питър остана прав. Погледът му шареше из кръчмата и всеки миг той беше готов да реагира на внезапно нападение.
— Какво ще ни разкажеш за онази нощ? — попита Грейстоун.
— Ще ви струва доста — предупреди го пияницата с мазна усмивка.
— Ще платим, ако решим, че твоята информация си заслужава.
— Добре. Видях човека, който запали огъня. Вървях си по улицата, която пресичаше тази, дето се намираше клубът. Като чух пращене, вдигнах глава и видях, че през прозорците излизаха огньове — каза Бликър, като ги гледаше съучастнически.
— Продължавай — подкани го тихо и спокойно Хари.
— Няма да продължа, докато не ми дадете нещо — изсумтя Бликър.
Хари постави няколко монети върху масата.
— Ще получиш още, ако информацията е добра.
— По дяволите, много сте хитри — той се наведе още по-близо към графа и едва не го отрови с вонящия си дъх. — Добре тогава, ще ви разкажа още. Двама младежи изскочиха от клуба и се затичаха по улицата. Единият от тях се държеше за корема и кървеше като одрана свиня. Той пресече улицата и падна близо до мен.