— Боя се, че не. Има много работа. Ние сами трябва да се развличаме.
— Ами ние се справяме чудесно — призна Мередит.
— Чудесно ли?
Хари отвори вратата на библиотеката и излезе, щом чу, че жена му и Мередит влизат в антрето. Очите му се спряха на Аугуста и той се усмихна едва забележимо.
— Как прекарахте? Добре ли се забавлявахте? Балонът полетя ли?
— Беше много интересно и имаше научна цел — отговори хладно Аугуста.
В момента мислеше само за бележката. Искаше по-скоро да се качи горе в спалнята и да я прочете отново.
— О, татко, беше толкова интересно! Аугуста ми купи чудесен сувенир — кърпичка с изображението на балона. И ми каза да те попитам защо, когато балонът отива нагоре, на хората в него им става студено, макар че са близо до слънцето.
— Хайде да те видим, Грейстоун. Нали знаеш отговорите на всички въпроси?
— Аугуста…
— Ще излизате ли тази вечер, милорд?
— За жалост, да. Ще се върна много късно.
— Няма да ви чакаме — каза тя и веднага тръгна нагоре по стълбите. Пътьом хвърли поглед към Мередит, която се бе вкопчила в ръката на баща си и продължаваше да го обсипва с въпросите си.
— Татко! Татко!
— Ела в библиотеката, Мередит. Ще се опитам да ти обясня.
Аугуста чу как вратата на библиотеката се затвори и се затича към спалнята си, влезе и се отпусна на един стол зад паравана. Отвори чантичката си, извади бележката и зачете отново. Може би Грейстоун не знаеше отговора именно на този въпрос. Тя се закле, че ще му докаже, че брат й е невинен, и ще го учуди със своя ум.
Аугуста дълго мисли и реши, че най-безопасният начин да излезе незабелязано тази вечер е да се измъкне през прозореца на библиотеката. Другата възможност беше през задната врата, но трябваше да мине през кухнята и прислугата щеше да я забележи, можеше някой да се събуди.
В библиотеката цареше мрак. Тя отвори полека прозореца и се спусна отгоре в градината. Беше го правила вече веднъж, имаше опит от онази първа вечер, когато посети Хари. Аугуста още се питаше как след тази луда постъпка графът се ожени за нея. Той имаше болезнено развито чувство за чест и достойнство.
Аугуста беше вече в градината, оставила бе прозореца зад себе си отворен. Тя се уви плътно в черната пелерина, вдигна качулката и се ослуша.
Когато се увери, че зад нея няма никой, тръгна предпазливо към градинската порта. Трябваше да бъде много внимателна, да застане в уличката така, че да бъде близо до градината и на малко разстояние от този, с когото имаше среща. Ако й се случеше нещо, трябваше да може да извика и слугите да я чуят.
Преди да отвори портата, тя се спря и се ослуша още веднъж. Не чуваше никакъв шум. Отвори внимателно вратата, пантите леко изскърцаха.
— Хей, има ли някой наоколо? — тихо подвикна Аугуста.
Никакъв отговор. В дъното на уличката прозорците на лейди Арбътнот още светеха.
— Хей, ако си тук, покажи се! Прочетох бележката. Искам да поговоря с теб — графинята тревожно се взираше в тъмнината.
Тя отстъпи назад и петата й се удари в нещо твърдо.
— Господи! Какво е това? — тя погледна надолу в краката си и съзря някакъв квадратен предмет. Наведе се. Беше книга. Когато я взе в ръцете си, тя видя, че беше с тежка кожена подвързия. Докато разлистваше томчето, дочу тропот на копита върху паважа на улицата. Обърна се и видя ездач, който изчезна тутакси зад ъгъла. Значи в мрака някой я беше наблюдавал! Побиха я тръпки. Той я е следил и е чакал тя да вземе книгата, а после е избягал.
Изведнъж Аугуста се вцепени от страх. Такава уплаха никога досега не бе изпитвала. Тя се върна в градината и бързо затвори портата, стискайки книгата в ръце. Черната пелерина се развяваше зад нея.
Графинята стигна до прозореца на библиотеката. Хвърли книгата в стаята, постави длани върху рамката и подскочи.
Тъкмо беше прехвърлила единия си крак вътре, когато се стресна и извика тихо:
— О, Господи! Не!
Лампата върху писалището светеше, на стола седеше съпругът й и я наблюдаваше, присвил очи.
— Хари! Не знаех, че си вкъщи. Нали щеше да се прибереш късно тази вечер?
— Както виждате, доста късно е. Защо не влезете в библиотеката, мадам? Не ви е удобно така — яхнала прозореца.
— Зная какво мислите, милорд, но ще ви обясня всичко от игла до конец.
— Да, ако обичате. Но ще поговорим, когато влезете в библиотеката.
Аугуста го гледаше гузно, докато слизаше от прозореца. Скочи на пода и хвърли поглед към книгата, която лежеше на килима.
— Случи се нещо необикновено — каза тя.
— С теб винаги се случват необикновени неща.