— Но, Хари! — викна Аугуста.
— Има други причини, които ме карат да вярвам, че брат ти не е Паяка.
— Много се радвам, милорд, че сте на това мнение. Никога няма да го забравя. Много съм ви благодарна.
Хари мълчаливо я наблюдаваше. Пръстите му барабаняха по кожените корици на книгата.
— Много се радвам да го чуя, мадам — той сложи дневника в чекмеджето на писалището и го заключи.
— Истина е, Хари — усмихна се широко Аугуста и после попита: — Като имам предвид кървавото стихотворение и тази книга, мога ли да ви задам един въпрос?
— Кажи.
— Какво ви кара да вярвате, че брат ми не е Паяка?
— Отговорът е ясен, Аугуста — каза Хари.
— Е, милорд? — тя пак се усмихна.
— Аз живея от доста седмици с един представител на рода Нортъмбърланд-Болингър и наблюдавам реакциите и поведението на тази порода. И мога да кажа, че тези Нортъмбърланд-Болингър притежават следните качества… — той леко потрепери.
— Да, Хари, продължавай — Аугуста отново седна. Беше объркана.
— Да-а… Искам да бъда точен… нито един от тази порода не притежава темперамента, нужен за шпионин.
— Какво искате да кажете с това? — настръхна тя.
— Искам да кажа, че вашият род е прекалено емоционален, твърде див, недискретен, невъздържан и идиотски, за да стане някой от вас шпионин. Или да кажем царя на шпионите.
— Аха, тъй значи?! Как смеете да говорите така! Как смеете да обиждате мен и рода ми! Извинете се веднага, сър! Искам удовлетворение! — Аугуста скочи на крака, обезумяла от гняв.
— Не ставай смешна. Никой не се извинява за това, че е казал истината.
— Вие за кой ли път обиждате семейството ми. Вие се подигравате и това ви доставя удоволствие… — яростта й се разпалваше все повече.
Хари я гледаше с удивление. Той бавно се надигна от стола и когато заговори, гласът му бе тих и спокоен:
— Моля? Не те разбирам.
— Чухте много добре, сър. Призовавам ви на дуел. Какво оръжие предпочитате? — тя цялата трепереше от гняв и обида. — Кажете ми веднага какво оръжие предпочитате! Ясно ли е?
— Ясно? Да-а… може би ще има дуел. И така, понеже е редно този, който е предизвикан на дуела, да избере оръжието и мястото, където ще се проведе дуелът…
— Хари! Какво правите, милорд? — графинята отстъпи, като видя, че съпругът и тръгва към нея, и хукна.
Грейстоун я настигна точно когато тя се опитваше да отвори вратата. Хвана я здраво през кръста и я метна на рамото си.
— За Бога, Хари, недей! Спри! Хари! — Викаше тя и риташе отчаяно.
— Щом искате дуел, мадам, сега ще се дуелираме. Ще използваме оръжията, с които самата природа ни е дарила, а мястото на дуела ще бъде моето легло.
— О, Хари! Изобщо не съм искала така.
— Много съжалявам — саркастично се извини той.
Хари се изкачваше по стълбите, преметнал на рамо Аугуста, когато на вратата на кухнята се появи Кредок. В движение навличаше сакото и обувките си.
— Чух някой да вика, сър — уплашено каза икономът.
— Няма нищо. Всичко е наред. Ние с графинята си лягаме. Ела да запалиш лампите горе.
— Да, графе.
Както висеше с главата надолу върху рамото на съпруга си, Аугуста видя, обърнато наопаки, лицето на иконома. Кредок явно се мъчеше да не избухне в луд смях.
Когато икономът запали лампите, Хари го изгледа сърдито и му махна с ръка да напусне стаята. Той побърза да излезе и тихо затвори вратата след себе си.
Графът внимателно пусна Аугуста на пода. Седна и се залови да събува ботушите си. Яростта й полека-лека започна да я напуска. Тя съзнаваше, че всичко, което каза долу в библиотеката, беше доста пресилено.
— Извинявай, че се държах толкова зле. Прекалих, но ти много ме раздразни.
— Това, мадам, в сравнение с възможностите на моя темперамент, е нищо — вторият ботуш тупна на пода. Хари стана и започна бързо да смъква дрехите си. Беше страшно възбуден.
Аугуста усети как желанието обзема и нея. „Колко много го обичам“ — помисли си тя. И колко ужасно беше, че той имаше такава власт на нея…
— А сега, мадам, да започнем дуела — той рязко я събори на кревата и започна бързо да я разсъблича. Ръцете му я стискаха здраво.
— А ще се извиниш ли, ако победя аз? — прошепна тя.
— Не, мадам. Единственото нещо, което ще получите, е удоволствието. Разбира се, аз също ще бъда удовлетворен.
При тези думи устните му се впиха в нейните.
18.
Аугуста се размърда. В леглото до нея спеше Хари. Чувстваше се тъй уморена, сякаш цял ден бе яздила як чистокръвен кон. Краката я боляха, тялото й бе все още влажно. Така се чувстваше винаги, след като се бяха любили с Хари. Тя се загледа в луната, която надничаше в прозореца.