— Аугуста!
— Да, Хари? — тя се извърна и се облегна на гърдите му.
— Искам да те попитам нещо за снощното ти приключение.
— И какво е то, милорд? — попита спокойно Аугуста. Учудващо беше, че когато бяха двамата в леглото, тя не се притесняваше от него, не се дразнеше от въпросите и заключенията му.
— Защо не дойде веднага при мен, щом получи бележката? Защо отиде сама на тази среща?
— Не зная дали ще ме разбереш — въздъхна тя.
— Ще се опитам. Зная, че не можеш да стоиш безучастна в това разследване, и с право. Но кажи ми, защо не ми призна за бележката? Или може би се страхуваше, че информацията, която щяха да ти дадат, би била улика срещу брат ти?
— О, не, напротив. Аз реших, че след тази среща в полунощ облакът, надвиснал над честта на Ричард, ще се разсее.
— Тогава защо не ми се довери? Знаеш, че и аз съм заинтересован.
— Исках да ти докажа, че мога да ти бъда в помощ така, както твоите най-близки приятели.
— Имащ предвид Сали и Питър? Но това е глупаво. Те са много опитни. Знаят как да се пазят. Ти нищо не разбираш от тези неща.
— Точно заради това. Искам да се науча, искам да бъда твоя вярна приятелка, най-близкият ти човек, с когото можеш да споделиш всичко. Искам да бъда свързана с теб така, както Сали и Питър.
— Но, Аугуста, ти си моя съпруга. Ние сме къде-къде по-силно свързани от всичко на света. Уверявам те — промърмори Хари.
— Чувствам се свързана с теб само когато сме в леглото. Това не е достатъчно, защото през другото време между мен и теб има пустота.
— Няма никаква пустота, мадам — той я потупа по гърба.
Тя потрепери и се отдръпна.
— Има празнота, защото ти не ме обичаш. Ти само ме желаеш, а това не е едно и също.
— Голяма специалистка си в тази област — вдигна вежди той.
— Всяка жена разбира от това и прави разлика между любовта и страстта. Не можеш да я излъжеш.
— Това означава ли, че пак ще спорим по тези въпроси и ще се караме?
— Не — Аугуста отново се облегна на рамката на леглото и каза решително: — Реших, че като не мога да спечеля любовта ти, то трябва да спечеля приятелството ти. Искам да бъда твой приятел. Един от тези, с които споделяш всичко. Разбирате ли ме, милорд?
— Но, Аугуста, та това са глупости. Толкова си емоционална. Чуй ме. Ти си част от моето семейство — той вдигна брадичката й и я погледна право в очите. — Никога не забравяй това. Ти си моята съпруга. Не си агент и никога няма да позволя да се въвличащ в опасни игри. Ясно ли е?
— Но свърших добра работа, Хари. Признай го. Донесох ти нещо интересно. Само си помисли — някой е решил да ни подведе по грешна следа. Искал е да помислим, че брат ми е Паяка. От това обаче произлизат много въпроси.
— Наистина е така. Най-интересният от които е, че Паяка е все още жив, а иска да го мислят за умрял. Което пък ни кара да мислим, че в момента той съществува и е приеман като член на обществото. Страхува се да не разберем нещо за миналото му и сега е станал още по-опасен от всякога — размишляваше гласно Хари.
— Да, разбирам — рече Аугуста.
— Колкото повече мисля за снощното ти приключение, толкова повече се боя за теб, защото те грози реална опасност. Вината е само моя.
— О, моля те, недей. Това повече никога няма да се повтори. Ако получа някога такава бележка, ще ти я дам веднага. Заклевам се — тя се разтревожи, защото гласът му звучеше някак различно. Така се променяше винаги, когато издаваше заповеди.
— Вярвам ти и се надявам, че ще бъде така. Но за в бъдеще двете с Мередит няма да излизате от къщата без мое разрешение. Най-малкото ще бъдете придружавани. Ще говоря с някой от прислужниците и ще предупредя Кредок да не би разрешава да излизате сами.
— Добре, милорд — Аугуста въздъхна облекчено. Можеше да бъде и по-лошо. Как ли щеше да се чувства например, ако Хари й беше заповядал изобщо да не излиза? Тя мислено се поздрави, че успя да избегне това.
— Ясно ли ви е, мадам?
— Да, ясно.
— И още нещо. Никакви среднощни разходки без мен или придружител!
Това вече беше прекалено.
— Хари, отиваш твърде далеч. Уверявам те, че аз и Мередит ще вземем цяла група придружители със себе си… Моля те, не ни карайте да стоим вкъщи, милорд.
— Съжалявам, Аугуста — каза той строго, — но аз ще се тревожа за двете ви и няма да мога да се съсредоточа върху разследването. Няма да зная какво е положението в дома ми.
— Тогава кажете на дъщеря си, че утре вечер не може да отиде на цирк — отговори графинята.
— Искаш да водиш Мередит на цирк? Не мисля, че това е подходящо развлечение за нея. Та това са глупости. Разни клоуни, жени акробатки, яздещи коне. Никак не е подходящо за малко момиче. Не мислиш ли?