— Да, така изглежда. Не мога да проумея едно: защо се занимава с мен и ме използва за мишена — поклати глава Грейстоун.
— В началото просто бе решил да съблазни Аугуста. Сега обаче му е съвсем ясно, че ти си влязъл в библиотеката му и си взел полицата, подписана от Аугуста. Той е сигурен, че си ти. Нямал е възможност да ти го каже, защото ти беше в Дорсет през последните няколко седмици. И ето, сега вече ти го каза право в лицето.
— Трябва да го държа под око — рече Хари.
— Да, налага се. Имам чувството, че той ще си отмъсти по някакъв начин.
— Мисля, че Лъвджой е опасен. Ще трябва много скоро пак да посетя някоя вечер библиотеката му.
— Ще те придружа — реши Питър. Ще бъде интересно преживяване. Много ти се натовари програмата.
— Прав си. Но това ще стане някоя друга вечер. Сега имаме по-важна работа — заключи Хари.
Когато Питър и графът пристигнаха, Аугуста крачеше нервно из стаята. Беше се облякла като за случая — черна рокля, черна пелерина, черни ръкавици и велурени ботуши. Беше ги обула, защото щяха да минават напряко през градината и можеше да закачи пантофките си в някой храсталак.
Всички бяха вече легнали, а графинята се разхождаше нетърпеливо из библиотеката. Беше изпълнена с безпокойство и напрежение. Поканата на Хари да вземе участие в разследването я опияняваше и вълнуваше. Най-сетне беше победила. Сега щеше да бъде една от тях. Най-после щеше да бъде доверена приятелка на Грейстоун, така както Питър и Сали. Всички заедно биха разкрили тайната около Ричард и Хари би повярвал колко е силна и умна съпругата му. Той ще й се довери. Тя ще стане неговия най-близък приятел…
Изведнъж Аугуста се ослуша. Входната врата хлопна. Откъм антрето се чуха мъжки гласове. Тя се обърна и отвори вратата на библиотеката. На прага стояха сериозният Хари и усмихнатият Питър.
— Добър вечер, мадам — поздрави Питър. — Много добре изглеждате в тези дрехи. Да не би да сте се приготвили за нощно приключение? Ботушите и пелерината ви стоят много шик. Грейстоун, жена ти изглежда чудесно — той галантно се поклони.
— Прилича на разбойник от пътищата. Хайде, да излизаме. Искам да свърша колкото се може по-бързо работата, която съм започнал — каза графът и размаха абаносовия си бастун.
— Няма ли да излезем през прозореца на библиотеката? — попита Аугуста.
— Не, госпожо, ще излезем през входа на прислугата. Това е по-цивилизован начин.
— Така ли се държи по време на разследване? — обърна се намръщено към Питър Аугуста.
— Винаги е такъв. Много е важен. Няма никакъв нюх към приключения.
— Ей, вие двамата, по-тихо! Ще събудите прислугата — смъмри ги сърдито Хари.
— Да, сър.
— Слушам, сър.
Тримата напуснаха безшумно къщата. Нямаше нужда да осветяват пътя си, луната грееше ярко над тях, а и прозорците на лейди Арбътнот светеха.
Когато приближиха къщата, Аугуста забеляза, че долният етаж беше съвсем тъмен.
— Да не би Сали да ни чака в кухнята? — попита тя.
— Да, после ще ни отведе в библиотеката — каза тихо Питър.
Хари спря пред градинската врата.
— Но тя е отворена! — възкликна той.
— Сигурно е изпратила някой от прислугата да ни отключи. Тя няма сили да дойде до тук — промърмори Питър.
— Чудя се как все още управлява „Помпея“ — прошепна графинята.
— Поддържат я единствено клубът и предложението на Хари да вземе участие в издирването на документи около случая на Ричард.
— Тихо! — заповяда шепнешком Хари. Графинята се загърна по-плътно в пелерината си и мълчаливо последва съпруга си. Питър идваше зад тях.
Аугуста вървеше плътно зад Хари, затова се уплаши и извика, когато рязко се блъсна в него. Той внезапно беше спрял.
— О, Хари! Какво има?
— Нещо се е случило — каза разтревожено той.
На етажа цареше мъртва тишина. Аугуста забеляза, че съпругът й държеше някак по друг начин абаносовия си бастун.
— Какво е станало? — попита тихо Питър. Гласът му беше обезпокояващо сериозен.
— Задната врата на къщата е отворена. На долния етаж е тъмно, няма и следа от Сали. Заведи Аугуста обратно вкъщи и веднага се върни. Разбра ли?
— Разбрах — Питър понечи да хване ръката на жена му.
— Хари, моля те, недей! Нека да продължа с вас. Сали може би е много зле, затова не ви посреща — Аугуста се дръпна настрана и изведнъж кракът й се удари в нещо под храстите.
— О, Господи! Само това не! Сали!
— Аугуста? Какво има? — Хари се обърна и я изгледа разтревожено.
Тя беше вече коленичила и промушваше глава под храстите.
— Това е Сали. О, Хари! Знаех си аз. Сигурно е припаднала. Сали? — Аугуста опипа тялото на приятелката си, облечена в тежка копринена рокля, и ръкавиците й се напоиха с топла кръв. Сноп лунна светлина освети дръжката на кама, забита точно под гърдите й.