— Да се продъни в ада дано! — гласът на Хари беше ужасяващ.
Той бързо разтвори храстите, клекна до Сали и хвана китката й, за да провери пулса.
— Жива е още.
— О, Исусе! Мръсно копеле! — Питър мина от другата страна.
— Сали! — Аугуста сложи ръка под главата й, ала се уплаши от студенината, която почувства. Приятелката й умираше.
— Ние всички сме тук, до теб, Сали. Аз, Питър и Аугуста. Не си сама — промълви Хари.
— Приятели… по-добре е да умреш така. Болката беше непоносима. Непоносима… Не можех да издържам повече — едва чуто каза тя.
Аугуста заплака и стисна ръката й в своята.
— Кой го направи, Сали? Паяка ли? — попита Хари.
— О, да. Мисля, че беше той. Не можах да видя лицето му. Но той знаеше за списъка. Знаеше, че е у мен. Бях го взела от готвача.
— Какъв готвач? — попита Питър.
— Готвача на клуб „Сабя“. Взех списъка от него тази сутрин.
— Да се продъниш в ада! Ще ми платиш за това! Сали, той ще ми плати… — шепнеше Хари.
— Вярвам ти, Грейстоун. Това е краят му. Той е в ръцете ни. Знаех, че някой ден ще се разплатиш с него — Сали започна да диша тежко.
Аугуста се наведе над нея, сълзите се стичаха по лицето й. Веднъж вече го бе преживявала. Брат й беше умрял в ръцете й по същия начин, нямаше нищо по-ужасно от това.
— Аугуста? — повика тихо Сали.
— Сали, много ще ми липсваш. Ти ми беше истинска приятелка — говореше през сълзи Аугуста.
— Ти също. Ти ми даде толкова много. Трябва да си отида… Трябва да си отида… — гласът й глъхнеше.
— Сали!
— Не забравяй да отвориш книгата, Аугуста.
— Няма. Няма да забравя — обеща тя.
— Книгата… — прошепна с последно усилие Сали и издъхна.
19.
Хари държеше в прегръдките си ридаещата Аугуста. Не можеше да я успокои по никакъв друг начин. Такава беше тя, като рода си — чувствителна, дълбоко преживяваща. А неговата душа бе пълна единствено с желание за мъст.
Грейстоун притисна още по-силно жена си и я изчака да се поуспокои. Мислеше само за отмъщението.
Постепенно Аугуста се съвзе. Хари погледна над главата й и видя Питър, който излизаше от задния вход.
— Изглежда е претърсвал спалнята, а после — библиотеката. Стаите са в пълен безпорядък, но другаде не е пипано — каза приятелят му. — Чул ни е, че идваме, и е избягал. Нямал е достатъчно време, за да свърши работата си докрай. Може би е решил, че Сали вече е мъртва, и е търсил списъка.
— Къщата е много голяма, не е могъл да провери навсякъде. Ти погрижи ли се за всичко? — попита Хари.
— Да. Един прислужник отиде да извика съдията. Пренесохме тялото на Сали в една от стаите. Знаеш ли, Грейстоун, тя беше толкова лека, че имах чувството, че не нося мъртвец. Много е отслабнала през последните месеци. Изглежда че само високият й дух я е крепял — каза Питър. Очите му бяха сухи.
— Тя ще ми липсва много — Вдигна глава Аугуста.
— На всички ще ни липсва. Винаги ще й бъда признателен — каза Хари и погали жена си.
— Защото ти е помагала през войната ли? — попита тя през сълзи.
— Не, макар че се прекланям пред куража й. Вечно ще й бъда благодарен, защото именно тя ми предложи да сложа твоето име първо в моя списък. И пак тя настоя да се срещна със сър Томас и да се сприятеля с него, за да бъда близо до теб, любов моя — призна Хари.
— Така ли? Колко странно… Защо, за Бога, е смятала, че аз ще бъда подходяща за теб? — попита Аугуста.
— И аз й задавах този въпрос, доколкото си спомням. Тя ми отговори, че е по-добре да взема жена, която не влиза в рамките на добродетелните — усмихна се Хари.
— Сали те разбираше много добре, Грейстоун — каза Питър.
— Да, наистина е така… Приятели, има време да скърбим. Сега трябва да действаме. Когато дойдат властите, ще решат, че Сали е убита от крадец, влязъл в къщата й. Ще ги оставим да мислят така. Съгласни ли сте? — той освободи Аугуста от прегръдката си.
— Съгласни сме. Нищо друго няма да измислят — каза Питър.
— Трябва да намерим списъка, за който спомена Сали — продължи графът.
Той погледна към големия салон и си помисли колко е огромна къщата и колко много време би отнело на човек, ако трябва да я претърсва цялата.
— Зная, че Сали си имаше свои начини да потулва важни неща. Тя ги скрива така, че да не може никой да се досети къде са.
— Книгата… — промълви Аугуста, като бършеше очите си с носната кърпа на Хари.
— Каква книга? — погледна я изненадан той.
— Книгата за облози — графинята пъхна кърпата в джоба на пелерината си и закрачи бързо към салона.