— Хайде да отидем на канапето. Там ще седнем двете.
— Разбира се — Мередит се плъзна надолу от голямото бащино кресло и седна до Аугуста.
— Първо ще запалим огъня, тук е доста студено — каза тя и коленичи пред камината.
След няколко минути двете седяха пред камината, а огънят пламтеше и се разгаряше. Аугуста взе романа на Уолтър Скот и зачете за съкровища, приключения, изчезнали наследници… Мередит се прозя и сложи глава на рамото й. Не след дълго вече спеше.
Аугуста седеше и гледаше огъня. Мислеше си, че тази нощ за първи път се почувства като истинска майка и съпруга. Защото само истинските майки и съпруги се страхуват за децата и мъжете си.
Вратата се отвори и в библиотеката влезе Клаудия, облечена в прозрачен халат. Тя се усмихна, като видя как Мередит се е сгушила до братовчедка й.
— Изглежда тази нощ никой от нас не може да заспи — прошепна тя и седна до тях.
— Имам чувството, че се тревожиш много за Питър.
— Да, така е — призна Клаудия. Страхувам се да не извърши някоя неразумна постъпка. Много е ядосан от смъртта на Сали и е изпълнен с чувство за мъст.
— Да, Хари също е ядосан. Опитва се да прикрие това, но аз. Виждам как пламъчетата на отмъщението блестят в очите му. Той също е емоционален, но крие всичко зад студената маска на лицето си.
— Питър пък крие емоциите и притесненията си под веселото изражение на лицето си. Шелдрейк е сериозен и много чувствителен.
— Те двамата с Хари успешно прикриват чувствата си. Така е изисквала работата им през войната.
„Колко много неща е научил Хари по време на войната. Срещали са се очи в очи със смъртта“ — помисли си Аугуста.
— Това е било голямо изпитание за тях — каза Клаудия.
— Войната ли? Те са добри и смели мъже. А смелите мъже страдат най-много по време на война — отвърна тя.
— О, Аугуста, ако знаеш колко много обичам Питър! Толкова се страхувам за него — Клаудия подпря с длан главата си.
— Зная, мила — утеши я тя. За първи път двете бяха толкова близки.
— Макар че произлизаме от два различни клона на рода Болингър, не чувстваш ли колко сме свързани? — попита Аугуста.
— Мислила съм много по този въпрос — призна Клаудия.
Още дълго двете жени седяха пред камината, а до тях кротко спеше Мередит.
През следващата нощ Аугуста беше още по-нервна и напрегната. Унасяше се в сън за кратко време, но сънуваше кошмари.
Когато се събуждаше, сърцето й биеше силно. Имаше чувството, че е заровена жива.
Обхвана я паника. Отхвърли завивките и скочи от леглото. Дишаше тежко, не можеше да се овладее. Грабна халата си, облече го и тръгна към спалнята на Мередит. Повтаряше си непрестанно, че трябва да се увери дали дъщеря й е жива и здрава.
Мередит не беше в стаята си. Прозорецът зееше широко отворен и вятърът издуваше пердетата като корабни платна. От външната страна за рамката на прозореца бе завързано дебело въже. То беше толкова дълго, че стигаше чак до градината.
Нямаше съмнение — Мередит беше отвлечена.
20.
Аугуста веднага разбуди цялата къща. Тя кръстосваше нервно хола и чакаше да се съберат всички. Бяха доведени и кучетата. Събудени от суматохата, те надничаха сънено зад прислугата. Никой не се бе сетил да ги пусне отвън. Разтревожена, Клаудия стоеше до Аугуста. Стипълс, госпожа Гибънс и цялата останала прислуга чакаше разпорежданията. Клариса Флеминг бе загубила ума и дума.
Натрапчивата мисъл, че не е опазила детето, преследваше Аугуста. Цялата отговорност лежеше върху нейните плещи. „Ще я пазя като зеницата на очите си“ — бе обещала тя, ала не я опази. Сега трябваше да я спаси на всяка цена. За първи път в живота си беше длъжна да не се отдава на емоциите си, а да действа хладнокръвно, така, както Хари Грейстоун.
— Моля за внимание! — извика тя на насъбралите се. — Вие вече знаете какво се случи. Сполетя ни нещастие. Отвлекли са госпожица Мередит от леглото й.
Някои от прислужниците се разплакаха.
— Тишина, тишина, моля! Без вълнения. Докато се събирахте тук, аз размислих и установих, че прозорецът изобщо не е насилван отвън. Отворен е отвътре. Кучетата не усетиха нищо. Затова дойдох до заключението, че дъщеря ми е похитена от някой измежду нас, някой, който знае на пръсти къщата, а кучетата познават миризмата му.
Всички затаиха дъх.
— Кой липсва измежду вас?
Настъпи всеобщо вълнение. Започнаха да се оглеждат. В задната редица някой извика:
— Няма го Роби! Роби, новият лакей — беше гласът на готвача.
При тази новина една от камериерките избухна в ридания.
— Как беше нает Роби? — графинята разговаряше със Стипълс и не отделяше очи от момичето.