— Мисля, че две-три седмици след сватбата, когато набирахте допълнителна прислуга за приема. Решихме да задържим Роби, защото каза, че имал роднини в близкото село. Твърдеше също, че има опит като лакей, защото е работил в Лондон у един богат господин. А сега искаше да се върне за постоянно на село. Имаше отлична препоръка.
Аугуста погледна Клаудия.
— Отлична препоръка от Паяка.
— Мислиш ли, че това е възможно? — разтревожи се братовчедка й.
— Времето съвпада. Какво има, Лили? — графинята прекъсна разговора си с Клаудия, защото чу неистовия плач на младата камериерка.
— Подозирах го в тъмни мисли, мадам. Но мислех, че може би греша. Сметнах, че е откраднал нещо дребно. За друго не съм и помислила — призна си момичето.
— Ела в библиотеката да поговорим насаме. А останалите да започнат незабавно да претърсват градината и околността. Доколкото знам, Роби няма кон. Идете и вижте в конюшнята дали липсва някой. Ясно ли е?
— В конюшнята няма липсващ кон, но той може да го е държал наблизо в селото — обади се конярят.
— Може би си прав. Хайде, тръгвайте всички! Стипълс, оседлайте всички коне освен моята кобила и разгледайте наоколо. Който не може да язди, да тръгва пеша. Раздайте на всички фенери, вземете и кучетата. Изпратете хора до селото да разгласят за отвличането на малката графиня. Някой от вас веднага да замине за Лондон и да съобщи на графа. Трябва да действаме много бързо.
— Да, мадам.
— Госпожице Флеминг, организирайте претърсването.
— Разбира се, графиньо.
— Много добре. Да започваме — каза Аугуста. Стипълс се зае да командва прислугата. Клаудия последва братовчедка си в библиотеката и двете се заеха да разпитват Лили.
— Мислех, че ме харесва, мадам. Винаги ми носеше цветя или някакъв малък подарък. Той ме ухажваше — каза момичето.
— И защо помисли, че има нещо нередно в неговото държание?
— Ами защото казваше, че скоро, много скоро щял да забогатее и да си живее като лорд. Смеех му се, мислех, че се шегува, но той говореше съвсем сериозно. Понякога му вярвах.
— А имаше ли нещо друго, което те притесняваше? — нетърпеливо рече Аугуста. — Мисли, защото животът на детето ми е в опасност.
— Наблюдавах го как разглеждаше отвсякъде къщата. Щях да кажа на госпожа Гибънс, но не бях сигурна в нищо. Нямах достатъчно причини. А може би не ми се искаше да уволните Роби, защото ми беше приятно да ме ухажва.
Аугуста отиде до прозореца и се загледа навън. Скоро щеше да съмне. В мъглявината на утрото видя мъжете, които яхваха конете, а други с фенери в ръце търсеха детето около храстите.
Голяма част от прислугата тръгна към гората. „О, Мередит, малка моя Мередит! Не бой се, ще те намеря“ — повтаряше си мислено Аугуста. Не искаше да изпада в отчаяние и паника, наложи си отново да бъде твърда. „Той не може да отиде толкова далеч — мислеше тя. — Ако е без кон, детето е тежко и това ще го забави. Трябва да язди, докато е тъмно, защото през деня лесно ще го забележат. А може би възнамерява денем да крие Мередит, а да пътува с нея нощем.“
— Навярно е отседнал в някоя крайпътна гостилница. Ще го попитат за детето, а знаеш, че Мередит не е от най-мълчаливите — проговори първа Клаудия.
— Точно така. Ние трябва да търсим онова място, където той би скрил детето, докато се свърже с Паяка. Такива места не са много наоколо.
Изведнъж Лили вдигна глава и каза:
— Старата празна къщурка, мадам. Там няма никой, защото трябва да я ремонтират, да направят покрива. Роби ме заведе там веднъж. Мислех, че ме обича и ще се ожени за мен. Каква глупачка съм! Той ми каза, че просто разглеждал местността и се разхождал.
— Много дълга разходка е правил твоят Роби — каза графинята. Спомни си, че в тази малка колиба бе намерила подслон по време на бурята. Грейстоун тогава се беше ядосал много и бе казал, че това е единствената необитавана къща в околността.
— Да, наистина беше много дълга разходка, отне ни повече от два часа. Когато стигнахме до мястото, той поогледа наоколо и каза, че трябва веднага да се връщаме. Краката ми се подкосяваха от умора — продължи Лили.
— Тази колиба може ли да послужи като скривалище? — попита Клаудия.
— Да, може да бъде скривалище за кратко време.
При тези думи те бързо се приготвиха и излязоха, за да се включат в издирването на Мередит.
— Трябва да попитам иконома дали не може да ми даде пистолет. Вземам си дрехата и тръгваме веднага за това място — пътьом каза Аугуста.
— И аз идвам с теб. Умееш ли да стреляш? — попита Клаудия.
— Разбира се. Ричард ме научи.
Половин час по-късно, вече по светло, Аугуста и Клаудия стигнаха до къщичката. Спряха конете си в горичката отсреща. Под навеса бе вързан кон.