— Ричард? Ти си убил Ричард! Така, както уби Сали!
Аугуста скочи със свити юмруци, но Лъвджой я удари и тя отново се просна на земята.
— Ставай, кучко! Трябва да побързаме. Не зная за колко време Грейстоун ще дотърчи от Лондон да те спасява.
— Той ще те убие, Лъвджой. Знаеш това, нали? Ще те убие — кресна му Аугуста.
— Графът искаше да ме убие още много отдавна, но аз винаги му се изплъзвах.
— Да, но не и сега. Късметът ти те напусна, Лъвджой.
— Я, млъкни! Ти си ми късмета, сладурче! За мен ще бъде голямо удоволствие да открадна нещо, принадлежащо на Грейстоун. Исках да го предупредя още преди да се ожени за теб, че ти не си за него — Лъвджой се наведе и я вдигна. Аугуста се опита да побегне, но той я настигна, опря дулото на пистолета до слепоочието й и я хвана за гърлото.
— Ако се опиташ още веднъж да го направиш, ще ти пробия черепа. Разбра ли?
Тя не отговори. Мислеше трескаво. Единственото й спасение сега беше да печели време. Главата й тежеше и я болеше от удара.
— Какво искаше да кажеш? Защо си предупреждавал мъжа ми да не се жени за мен? — попита тя, докато той насила я качваше на коня.
— Боях се да не би, като живеете заедно, Грейстоун да попадне на следи от миналото на брат ти. Както и стана. Исках да прекратя вашата връзка. Опитах се, но не успях — призна той.
— Затова ли ме подведе в играта на карти?
— Точно така. Мислех, че ще мога да те компрометирам пред обществото, но не ми провървя. Този негодник, мъжът ти, се ожени за теб много по-рано от очакванията ми — изръмжа Лъвджой.
— Къде ще ме водиш сега? — запита тя.
— Няма да бъде далеч.
Той дръпна юздите и подкара коня.
— Ще си прекараме добре, предлагам ти пътешествие по море — ехидно отвърна той. — Ще се заселим някъде на спокойствие във Франция, а твоят граф ще пукне от мъка по теб.
— Не разбирам защо толкова съм ти нужна?
— Ами ти си моята разменна монета. С теб ще премина Ламанша. Грейстоун ще плати добре за теб. Той много те обича, пък и има чувство за дълг и достойнство. Не се съмнявам, че ще дойде да те освободи дори във Франция. Тогава ще имам възможност да си разчистя сметките с него. Ще го убия. Така че ти си моят най-ценен залог.
— И тогава какво ще стане, всеки вече ще знае кой си. Моят съпруг има добри и верни приятели.
— Зная. Но приятелите на твоя съпруг ще узнаят, че граф Грейстоун е бил убит от друг мъж по време на престоя си във Франция. Ще звучи много трагично. Ще бъде една от новите ми версии. Правил съм много такива неща и преди — не спираше да издевателства Лъвджой.
— Защо уби Ричард? — Аугуста затвори очи.
— Този глупак, брат ти, се забърка в игра, чиято същност и правила той не разбираше. Ричард бе влязъл в клуб „Сабя“ просто защото всички свободомислещи луди глави бяха негови членове. После съвсем случайно научи, че опасен шпионин, наричан Паяка, също членува в него и го използва за събиране на ценна информация. Младите офицери ставаха разговорчиви, щом пийнеха по малко. Бяха много лесни — едно хубаво момиче, две чашки вино и информацията беше готова.
— Те са говорели свободно, защото са мислели, че си бил един от тях — каза Аугуста възмутено.
— Да, така е. Много добре се работеше. Аз не предполагах, че някой от тях ще заподозре нещо. Но брат ти започна да се усеща. Затова беше тръгнал да вика полиция. Една нощ аз го проследих и…
— И го уби, а след това тикна в ръцете му компрометиращите документи.
— Това беше най-лесният начин — призна Лъвджой. — Подпалих клуба и изгорих всички документи и списъци. Мислех, че това място скоро ще потъне в забрава… Но стига по този въпрос. Чака ни дълъг път.
Лъвджой спря коня до едно малко мостче, слезе и дръпна Аугуста долу. Тя закрачи тежко. Сред дърветата видя скрита карета.
— Трябва да ме извините за неудобното пътуване, мадам. Но ви предупреждавам, че ни чакат и по-тежки неща. През канала се пътува трудно, морето е много бурно.
Лъвджой върза ръцете й, после й запуши устата с вратовръзката си. Натика я в малката карета, дръпна пердетата и затвори вратата. След минута Аугуста чу как той се качи на капрата и подкара. Конете галопираха бясно. В мрака на кабината тя не виждаше нищо, не знаеше и в коя посока тръгнаха. Лъвджой бе споменал нещо за пътуване по море. Не можеше да се отрече — той беше толкова дързък, колкото бе зъл и коварен.
Аугуста нямаше друг избор освен да изчака или да привлече по някакъв начин вниманието върху себе си. Иначе щеше да умре от мъка и от отчаяние. Мередит беше спасена, но вероятността никога повече да не види Хари я убиваше.
След известно време Аугуста долови мирис на море. Отнякъде долиташе тропот от товарни коли и скърцане на дървени греди. Нямаше и съмнение, наближаваха пристанище и това може би беше Уамът.