Тя се размърда. Въжето, с което беше вързана, болезнено се впиваше в ръцете й. Помъчи се да се освободи поне от превръзката на устата си, като я закачи за една от бронзовите закачалки до вратата.
Каретата спря. Чуха се гласове, вратата се отвори и на прага се подаде Лъвджой. Държеше някаква черна пелерина и черна шапка с воал.
— Момент, добри човече. Трябва да се погрижа за съпругата си, никак не е добре — викна към някого той.
Аугуста рязко отметна глава и се опита да открие лицето си, но видя, че в ръката му проблесна кама. Значи, ако не следваше заповедите му, той щеше да я забие между ребрата й.
Не след дълго тя слезе от каретата, загърната в черната пелерина и забулена с тъмния воал. За всички хора отвън в този момент Лъвджой сигурно беше най-грижовният съпруг, защото той я взе на ръце и я понесе по каменния кей към корабчето, което ги чакаше на пристана. Никой не забеляза острието на камата, подаващо се от диплите на черната пелерина. Аугуста крадешком надничаше изпод воала, за да определи мястото.
— Ще ви помогна с багажа, сър — чу се съвсем близо до тях познат дрезгав глас.
— Багажът ми вече трябваше да е натоварен на кораба — отговори сърдито Лъвджой. — Кажи на твоя капитан, че искам да потеглим незабавно. Има прилив.
Грейстоун стъпи на корабния трап и тръгна към палубата.
— Да, сър — каза дрезгавият глас. — Той вече ви чака. Ще му кажа, че сте пристигнали.
— Много моля да побързате. Платих му доста пари и сега очаквам добро обслужване.
— Да, господине. Първо ще ви покажа каютата. Вашата съпруга изглежда много зле, може би ще трябва направо да си легне.
— Да, така е. Покажи ми каютата и след това напомни на капитана, че трябва да мине по долния маршрут. Ще следя как и какво правите.
— Ние знаем маршрута. Капитанът не обича да му се месят в работата. Корабът е добър…
— Какво правиш с това въже бе, човек? По дяволите!
Лъвджой се спъна в някакво въже, което хвана като в примка крака му. Изпусна Аугуста. Това беше нейният шанс.
Тя извика и го блъсна, докато той се олюляваше тромаво на палубата. Макар и през воала, видя вече по-ясно моряка с дрезгавия глас, който и се бе сторил познат. Той искаше да й помогне, но се подхлъзна — беше застъпил пелерината й.
— По дяволите! — изруга Шелдрейк, стана и грабна ръката на Аугуста. Двамата затичаха към трапа на кораба и скочиха във водата.
Хари видя, че Питър и Аугуста са вече вън от опасност. Шелдрейк щеше да се погрижи за жена му.
Графът притискаше към палубата разярения Лъвджой. Злодеят обаче се отскубна, изправи се и в ръката му проблесна кама.
— Продъни се в ада! Всички знаят, че ти си Немезида, но Паяка изпива кръвта на жертвите си, когато ги победи — изкрещя Лъвджой.
— Този път няма да пиеш чужда кръв! — отвърна Хари.
Лъвджой се хвърли върху него. Графът отстъпи назад и се приготви за атака, после рязко блъсна ръката на Лъвджой. В този миг и двамата изгубиха равновесие. Те политнаха встрани. Сборичкаха се върху палубата и се търколиха към трапа.
— Сега ти вече искаш много, Паяко! — извика Хари, като стисна ръката на Лъвджой и се опита да му отнеме камата. Върхът на острието беше точно над главата на графа. — Много избърза… Пося много смърт, проля много кръв. И всичко, за да прикриеш себе си, но накрая загуби — продължаваше Хари.
— Мръсно копеле! — кресна Лъвджой и очите му заблестяха. Ухили се злобно и се напрегна. С всички сили се опитваше да забие камата в челото на Немезида.
— Не, този път няма да загубя — изръмжа той. Усетил силата и озлоблението му, Хари бързо отмести глава. Пръстите му се впиха в китката на Лъвджой. Острието бавно се наклони. Паяка извика и в следващия миг се прободе на собствената си кама. Той се задави, цялото му тяло се затресе и от устата му потече струйка кръв.
— Паяка никога не е губил! — изхриптя той. — Никога!
Хари пое дълбоко въздух и каза:
— Грешиш. Ние трябваше да се срещнем, за да разчистим стари сметки. Последното рандеву се състоя.
Лъвджой мълчеше, само очите му святкаха. Миг след това се прекатури назад по трапа на кораба и умря така, както заслужаваше.
Графът чу нечии бързи стъпки. Беше Аугуста, която тичаше към него и го викаше, но той нямаше сила да й отговори.
— Хари!
Грейстоун почувства, че по лицето му се стича вода. Отвори очи и видя жена си, цялата мокра. Гледаше го с обич и загриженост. Беше прекрасна.
— Хари? Хари? Добре ли си, мили? Добре ли си? — тя се наведе към него, взе главата му и я облегна върху мократа си гръд.