— Добре съм, любов моя, защото зная, че всички сте в безопасност — каза той.
— О, Боже! Толкова се бях уплашила! Как разбрахте какво е станало? Как узнахте, че съм с него в Уамът? А името на кораба?
— Паяка винаги е имал дяволски добър късмет, но Грейстоун е познат като човек, който разнищва плановете дори на самия Луцифер — отговори Питър, който идваше зад тях.
Аугуста погледна към водата и потрепери, като видя тялото на Лъвджой да плува, обърнато с лице към дъното.
— Студено ти е, мила — тихо каза Хари. Той се изправи, прегърна я и извърна главата й, за да не гледа към трупа. — Трябва да се стоплиш и да се преоблечеш.
И ги поведе към близката гостилница.
Късно следобед Аугуста, Хари и Питър пристигнаха в имението „Грейстоун“. Цялата прислуга излезе навън да ги посрещне. Уверяваха го, че винаги са били сигурни в неговата победа и в спасението на господарката им.
Клариса Флеминг грейна от умиление, като видя как Мередит се втурна да посрещне родителите си.
— Мамо, толкова се радвам, че си добре! Знаех си, че татко ще оправи всичко — извика детето, протегна ръце към графинята и я прегърна, като се притисна към нея. — О, мамо, колко си смела!
— И ти си смела, Мередит. Никога няма да забравя колко смела беше, когато те открих в колибата. Ти изобщо не плака, нали? — каза Аугуста.
Мередит поклати глава, после скри лице в дрехите й.
— Тогава не плаках, но когато този звяр те отвлече и разбрахме, че си в безнадеждно положение, плаках много — призна детето.
— Аз не знаех какво да правя — каза Клаудия, сгушена в ръцете на Питър. — Чух изстрел, но ти ми беше поверила Мередит, затова не спрях коня, а тръгнах в луд галоп към имението. Тъкмо се прибрахме, когато дойдоха Питър и графът. Тогава те се сетиха, че онзи те е отвел в Уамът.
— Не трябваше да губим нито секунда. Уамът беше последната спирка. Знаехме също, че Паяка предпочита бягство по море. Тръгнахме веднага за пристанището и по преки пътеки изпреварихме каретата. Намерихме кораба с име „Луси Ан“ — разказа накратко Питър.
— Това е корабче, с което правят контрабанда. През войната капитанът без съмнение е работил за Паяка. Ние го придумахме да наемем кораба до следващата сутрин.
— Придумали сте го? — засмя се Клаудия.
— Човекът разбра, че от това ще има голяма полза. Грейстоун беше много логичен. Той понякога е такъв — засмя се Питър. — Очевидно твоят братовчед Ричард е закодирал в стихотворението си информация за Паяка. В нощта, когато са го убили, е бил на път да предаде злодея на властите.
— Питър е прав, като казва, че имам логичен ум — каза Хари по-късно вечерта.
Аугуста се усмихна. Лежеше сгушена в прегръдките му върху огромното легло. Тук беше на сигурно място. Днес за първи път бе изпитала чувството, че се завръща у дома.
— Да, Хари, всички знаем, че имаш логичен и остър ум.
— За други неща обаче съм много глупав. Например глупост бе да не зная, че щом те видя, в същия миг ще се влюбя в теб — тихо призна той.
— Казваш ми, че си ме обикнал още от пръв поглед? Да вярвам ли на ушите си?
— Вероятно е било така, мадам. Иначе как да си обясня моето поведение преди сватбата?
— Мисля, че това не променя нищо. О, Хари, колко съм щастлива тази нощ!
— Аз съм още по-щастлив, любов моя, защото открих, че любовта ме свърза завинаги с теб — той я целуна, после я погледна сериозно в очите. — Ти спаси Мередит. Ти рискува живота си за нея.
— Но тя е моя дъщеря.
— Както винаги ти си предана на членовете на семейството си. Моята малка тигрица!
— Много е хубаво човек да има семейство — отвърна Аугуста.
— Преди да тръгнеш от Лондон, ти ми каза, че дъщеря ми е моята голяма слабост. Не беше права. Ти си моята голяма слабост, Аугуста. Обичам те.
— Аз също те обичам, Хари. С цялото си сърце.
Той я погали, притегли я към себе си и я целуна.
На сутринта Хари се събуди и скочи от леглото. Приведена на пода, Аугуста повръщаше над нощното гърне.
— Извинявай, но се чувствам зле — промълви тя.
— Това са просто нерви. Вчера имаше доста големи преживявания. Днес ще трябва да полежиш — успокои я Хари.
— Не е от нерви. Никой от нашия род не повръща от нерви — каза Аугуста, като изтриваше с влажна кърпа устата си.
— Е, тогава… Може би си бременна.
— Господи! Мислиш ли, че е възможно? — тя седна на ръба на кревата и го изгледа уплашено.
— Разбира се, че е възможно — усмихна се доволно Хари.
— Мисля, че комбинацията между Нортъмбърланд-Болингър и Грейстоун ще се окаже интересна. Какво ще кажете, милорд? — засмя се Аугуста.