— Беше заспала в моето легло.
Виан кимна.
— Ние с теб постигнахме много. Не на последно място и защото винаги се подкрепяме.
Клотилд се поколеба.
— Какво става с теб и Дейвид? Вие също сте красива двойка. Няма ли да се ожените, да имате деца?
— Нали знаеш какво мисли той по въпроса.
— Колко егоистично! Получава от теб всичко, взема го, а ти оставаш без нищо.
— Хайде да не подхващаме отново тази тема, Клотилд. Много пъти съм ти обяснявала как стоят нещата. С Дейвид имаме уговорка.
Приятелката й въздъхна недоволно.
— Добре, както искаш. Много си упорита. — усмихна се и попита: — Ще ми станеш ли шаферка?
Виан я прегърна.
— Щях да се обидя, ако не ме беше поканила.
След четири седмици Клотилд напусна общото им жилище и се нанесе в красив етаж на улица „Муфтар“, нает от Жано. Досега той живееше при родителите си и бе изчакал с предложението за женитба, докато е в състояние да й предложи хубав дом. Клотилд с гордост показа трите стаи на Виан. Най-хубавото беше, че банята се намираше в жилището и имаше дори вана.
— Ще идвам да се къпя при теб — засмя се Виан, като видя голямата вана и черно-белите плочки. Всичко беше ново и блестеше от чистота.
През първата вечер сама в жилището Виан се почувства малко самотна. Скоро обаче се почука на вратата. Дейвид! Тя не го очакваше, защото тъкмо завършваше картина, за която бе намерил купувач.
— Реших, че имаш нужда от малко компания — каза й той с топла усмивка.
Ала на въпроса дали ще я придружи на сватбата на Клотилд, отговорът беше категорично не.
— Не ходя по сватби, нали знаеш! Скоро, предполагам, ще се появят и деца! Едно, после още едно, както е редно. — Погледна я и тя прочете в очите му колко е сериозен. — Не опитвай това с мен, Виан. Ако искаш буржоазен брак и деца, потърси си друг мъж.
Няколко дни преди празненството, което щеше да се състои в един ресторант на площад „Монж“, Дейвид замина със свой приятел художник за Прованс. Щяха да рисуват там. Каза й, че не знае точно кога ще се върне.
Виан отиде на сватбата сама. Искаше да е красива и си купи светлорозова рокля с ниска талия. Не й беше особено приятно да е сама, още повече, че немалко от гостите знаеха за връзката й с Дейвид. Но бе твърдо решена да се справи. Въпреки това я обзе меланхолия, като видя колко щастливи са Клотилд и Жано. Особено когато позираха за сватбената снимка сред голямото си семейство. Родителите на Жано, бащата на Клотилд, братя и сестри, лели и чичовци. Хора, които се обичаха и си помагаха. Семейство.
Клотилд й махна да отиде при нея.
— Сега ще се снимаме с шаферите. — Хвана Виан под ръка и й зашепна: — Много добре знам как се чувстваш. Прати го най-после по дяволите. Днес искам да се забавляваш. Видя ли братовчед ми Алфред? Стои отзад и те поглъща с поглед. Ела да ти го представя.
Виан се засмя, но бързо стана отново сериозна.
— С удоволствие ще танцувам с твоя Алфред, но обичам само Дейвид.
— Наистина си безнадежден случай.
Шестнадесет
В неделя сутринта се събудих с усилие. Погледах известно време шарките на тапетите, докато се сетих, че се намирам в хотелска стая в Париж. А в музея „Орсе“ виси моят портрет! Седнах и си попипах челото. Усещах пулсираща болка. Сърцето ми биеше в гърлото. Простенах тихо. Не исках да събудя Жан-Луи. Не исках да говоря с него още сега. Имах нужда да размисля. Той лежеше до мен и спеше дълбоко. Погледнах го и отново ме обзе гняв.
Станах и отидох в банята да взема аспирин. От огледалото ме гледаше жена с ужасно сериозно лице. Отново чух думите на Жан-Луи: „Пак се прави на Лили Марлен.“ Стиснах зъби и се усмихнах мрачно. Притиснах ръце върху челото, пригладих си косата назад. Под очите ми се бяха появили тъмни сенки. Чувствах се напълно объркана. Не знаех какво ще стане. Глътнах таблетката и взех студен душ. Веднага ми стана по-добре.
Разресах хубаво косата си и я вързах на тила. Извадих гримовете и червилото. Исках да изглеждам добре, не като жена, чийто мъж злослови по неин адрес с приятелката си. Реших да се обадя на Каро. Трябваше да поговоря с някого.
Върнах се в стаята. Жан-Луи беше станал.
— Слизам на закуска — съобщих кратко.
— Добре. Ще дойда след пет минути.
Седнах на нашата маса в градината и си поръчах двойно еспресо и портокалов сок. Неделната тишина ме умиротвори. Мислите ме отведоха при Етиен. Не можех да го предотвратя. Какво ли прави в момента?
Визитната му картичка беше горе, в чантата ми. Дали сега и той мисли за мен? Май беше по-добре да се обадя на него, не на Каро. Нали и мъжът ми си говори по телефона с друга жена.