— Отдавна не си идвала тук. В детството всичко изглежда по-голямо. — Гласът на татко прекъсна мислите ми.
Тръгнахме бавно по улицата. Отляво и отдясно се издигаха двуетажни къщи, много от тях реставрирани и привлекателни.
— Тук беше бръснарският салон на прабаба ти и прадядо ти, Арно и Клотилд — татко спря пред малка къща. — Вдясно от входната врата се намираше витрината. Човек виждаше кого подстригват в момента. Винаги се чувствах неловко, когато седях на стола и минаваха приятелите ми.
Разпознах къщата, спомних си и голямата витрина. Баба Одил не бе пожелала да я махне дори когато бръснарският салон отдавна вече не работеше. Новите собственици обаче бяха поставили два малки прозореца.
— В задната част на магазина стоеше големият шкаф с билки и мехлеми. Продаваше ги Клотилд.
— Мехлеми ли? — учудих се аз.
— Ами да, магазинчето беше своеобразна дрогерия, хората намираха почти всичко необходимо: сапун, прах за пране, безопасни игли, хапчета за главоболие и така нататък. По-късно добавиха лавка за цигари и тютюн и пощенски филиал. За мен като дете това беше страхотно. При нас винаги имаше всичко. Приятелите ми завиждаха.
— Кой ли живее сега тук? — запита се мама.
— Едно семейство от Бордо купи къщата. След Арно и Клотилд в магазина работеха синът им Жак и жена му Одил — моите родители. Баба Одил задържа магазина чак до шестдесетте години, после вече не си струваше. А когато и аз заминах…
— Защо всъщност си напуснал Сен Флоран? — поинтересувах се.
Татко вдигна рамене.
— Тук не се случваше нищо. По онова време всички искаха да идат в града. Пък и си мечтаех да служа в търговския флот.
— Ако си беше останал тук, никога нямаше да ме срещнеш — подхвърли мама.
— Права си — кимна татко и с обич я помилва по ръката.
Двамата все още бяха влюбени. Въздъхнах.
— Колко време просъществува магазинът?
— Чакай да пресметна. Постъпих във флота на осемдесет години, през 1960. Одил продължи да работи още известно време сама… Значи, някъде докъм средата на шестдесетте. След смъртта й продадоха всичко. Никой не пожела да живее в Сен Флоран.
— А бръснарският салон е затворил по-рано, още след смъртта на баща ти. Доколкото си спомням, той не се е върнал от войната. — Мама погледна въпросително баща ми.
Той кимна.
— Така беше. Изпратили го в трудов лагер в Германия и там умрял. След войната узнахме, че са го принудили да работи в оръжейната промишленост, някъде близо до Манхайм. Загинал при бомбардировка на съюзниците.
— Какво? Това не го знаех.
Наистина се уплаших.
— Тогава съм бил две— или тригодишен. Не го помня.
— И баба е останала през цялото време сама? Тя почина през 1990 година. Значи, е била вдовица почти петдесет години. — Тази представа ме ужаси. — Защо не се е омъжила повторно?
Мама поклати глава.
— Някога беше така. Овдовееш ли, си оставаш вдовица.
— Имала ли е братя и сестри?
— Имаш предвид баба Одил? Не знам. Ти знаеш ли нещо, Матийо?
Баща ми стоеше пред къщата и гледаше табелката.
— Какво ме попитахте?
— Дали Одил е имала братя и сестри.
Татко се почеса по главата и изкриви уста.
— Мама не, но баща ми — да. Не помниш ли Кристоф? Беше на сватбата ни с жена си Елен. Куцаше. Бил е ранен през войната.
— Прав си, сега си спомних — кимна мама.
— Живи ли са още? — поинтересувах се.
— Не. Скоро след сватбата ни загинаха при автомобилна злополука. Беше ужасно. Ти не помниш. Случи се малко след раждането ти.
— Живели ли са в Париж?
Мама се засмя.
— Не, никога не са излизали оттук. Кристоф беше свещеникът на общината.
Ясно. Изглеждаше ми невероятно съпругата на провинциален свещеник да позволи да я рисуват във вечерен тоалет. Изключих Кристоф.
— Имат ли деца? — попитах въпреки това.
— Какво още искаш да узнаеш, дете? — Татко учудено поклати глава. — Да, имаха пет деца. Първо се родиха три момичета, но Елен много държеше да има син, затова роди още две деца. Близнаци. В нашето семейство често се раждат близнаци. И при теб дълго време си мислехме, че в корема на мама има още едно бебе.
— Възможно ли е Жак и Кристоф да са имали сестра? Всъщност кога са родени те?
Родителите ми се спогледаха.
— Крайно време е да ни кажеш защо изведнъж започна да проявяваш толкова силен интерес към семейната история — заяви татко.