В гърдите на Чарли започна да нараства гореща твърда буца.
— Освен това ми каза, че не искаш да летиш прекалено дълго.
Оливия беше предложила да заминат през юни, за да избегнат „лудницата по време на горещините“, както казваше тя. Чарли бе харесала идеята; нямаше никакво желание да гледа как сестра й скача от леглото в шест часа всяка сутрин, тича до прозореца и вие: „Още няма никакво слънце!“ Но главен инспектор Прауст беше провалил плана им. Твърде много хора щели да отсъстват през юни, заяви той. Гибс например отивал на меден месец. А преди това Селърс беше заявил отпуска, за да ходи на незаконна почивка с приятелката си Суки. Официалната версия беше, че отива с колегите от Криминалния отдел на лагер за тиймбилдинг. А по това време жена му щеше да си е в Спилинг, където имаше голяма вероятност да срещне Чарли, Саймън, Гибс, Прауст — хората, с които Селърс й беше казал, че ще виси на въжета и ще лази в калта някъде из дълбоката провинция. Чарли бе изумена, че двойственият живот на Селърс бе продължил толкова дълго, имайки предвид факта, че всичките му лъжи бяха все такива — съшити с бели конци.
— Значи не би имала нищо против хотел без басейн и без климатици? — подозрително я изгледа Чарли — не можеше да е толкова лесно. Някъде сигурно имаше капан.
— Но бих имала много против да не е слънчево и да е по-студено, отколкото в Лондон. — Оливия седеше с изправен гръб на високата табуретка пред бара, кръстосала крака. Изглеждаше елегантна и разочарована, като изоставена стара мома от онези скучни дълги филми, които Чарли мразеше, пълни с шапки и опетнени репутации. — Но по този въпрос не мога да направя нищо и определено не смятам да седя край някой открит басейн, докато вали. — Изведнъж очите й светнаха. — А нямаше ли нещо със закрит басейн? И спа? Със спацентър би било разкошно! Обожавам спа процедурите.
Сърцето на Чарли се сви. Не можа ли поне този път всичко да е наред? Само този път? Толкова ли много искаше? Нямаше по-забавен човек от Оливия при подходящи условия.
— Не съм търсила — призна тя. — Но ми се струва малко вероятно, освен ако не си готова да платиш доста тлъстичка сума.
— Парите нямат значение — бързо заяви Оливия.
Чарли имаше чувството, че вътре в нея има навита пружина, която трябваше непрекъснато да натиска надолу, иначе щеше да изскочи и всичко да провали.
— Е, за съжаление, за мен парите имат значение. Освен ако искаш да потърся два различни хотела…
Оливия печелеше по-малко от Чарли. Беше журналист на свободна практика и имаше да изплаща грамадна ипотека за апартамент в Мусуел Хил в Лондон. Преди седем години й бяха открили рак на яйчниците. Веднага бяха отстранили двата яйчника и матката и й бяха спасили живота. Оттогава тя харчеше пари наляво и надясно като глезеното мамино дете на някой аристократ. Караше Бе Ем Ве Зет 5 и се возеше с такси от единия до другия край на Лондон, без да й мигне окото. Пътуването с метро бе едно от многото неща, които се бе зарекла никога повече да не прави. В този списък бяха и компромисите, гладенето и опаковането на подаръци. Понякога, като не можеше да заспи, Чарли се тревожеше за финансовото положение на сестра си. Сигурно бе натрупала много дългове, нещо, което Чарли ненавиждаше.
— Като не можем да почиваме свястно на хотел, по-добре да направим нещо съвсем различно — обади се Оливия, след като бе разсъждавала над въпроса известно време.
— Различно ли? — изненада се Чарли. Оливия съвсем недвусмислено бе сложила вето на всякакви форми на самообслужване с аргумента, че не си струва усилията, макар Чарли да бе обещала сама да пазарува и да готви. За Чарли нямаше никакъв проблем да изпече няколко филийки за закуска и да направи салата за обяд. Оливия трябваше да поработи ден–два на мястото на Чарли да види какво е трудна работа.
— Да. Да идем на къмпинг или нещо такова.
— Къмпинг ли? — И това го предлага жена, която не иска да отиде в Гластонбъри, защото камериерката не сгъвала както трябва тоалетната хартия?
— Виж, не казвам, че го предпочитам. Аз искам хубав хотел в Испания през юни, в жегата. Като не мога да го имам, предпочитам да не замествам идеала си с някакво тъжно подобие. Къмпингът поне поначало се предполага, че е гадно нещо. Отиваш там с очакването да спиш в някаква кал, под някакво парче плат и да ядеш суха храна…
— Ти ще се разпаднеш като Злата вещица от Запада във „Вълшебникът от Оз“, ако опиташ да почиваш на къмпинг, убедена съм.