— Май да? И само толкова ли ще ми кажеш? Абе ти наред ли си? Да не си откачила? Толкова е налудничаво всичко… — Избухва в плач.
— Има и по-лоши неща от това да отидеш за малко в затвора — отвръщам спокойно аз. Едва ли ще ме осъдят до живот. А и ще мога да кажа — съвсем искрено, — че съм излъгала от отчаяние. Никога не съм имала неприятности със закона преди. Винаги съм била примерен гражданин…
— Ти май дори не съзнаваш, че си постъпила неправилно.
Замислям се.
— От една страна е неправилно. От друга — не е — казвам аз честно. — И втората страна е по-важна. — Ровя в ума си да намеря аргументи, които биха могли да ми помогнат. Как човек като мен може да обясни на човек като Ивон? Нейната толерантност изчезва при най-малката вероятност за неприятности и съзнанието й се затваря. Като държава, въвела строги извънредни мерки за сигурност след страшно и непредвидено нападение. — Виж, сигурна ли си, че под нередно нямаш предвид необичайно? — позволявам си да предположа аз.
— Какви ги дрънкаш, да го вземат дяволите?
— Ами… повечето хора не биха постъпили като мен. Знам го. Повечето хора щяха да чакат търпеливо, като оставят нещата в ръцете на съответните власти, и щяха да се надяват всичко да свърши добре. Повечето хора нямаше да налеят масло в огъня, като обявят изчезналия си любовник за опасен престъпник с надеждата полицията да започне да го търси по-усърдно.
— Точно така! Повечето хора нямаше да постъпят така! — Нейната загриженост за мен се бе изродила в необуздан гняв. — Всъщност никой освен теб не би направил това!
— И ти възразяваш именно срещу това, нали? И според теб, понеже деветдесет и девет процента от жените не биха го направили, значи е нередно!
— Не чуваш ли колко извратено звучи? Точно обратното е! Деветдесет и девет процента от жените не биха го направили, защото е нередно!
— Не! Понякога се налага да проявиш смелост и да направиш нещо, което не се вписва в общоприетия модел, само за да поразтърсиш нещата и да ги накараш да започнат да се случват. Ако всеки разсъждаваше като теб, жените все още нямаше да имат право да гласуват!
И двете дишаме тежко, втренчени една в друга.
— Аз ще им кажа. — Ивон отстъпва крачка назад, сякаш се кани да хукне към къщата. — Ще разкрия на полицаите всичко, което ти току-що ми каза.
Свивам рамене.
— Ще твърдя, че лъжеш.
Лицето й се сгърчва. Коригира заплахата си.
— Ако ти не им кажеш, аз ще им кажа. Сериозно ти говоря, Наоми. Какво ти е, по дяволите? Превърнала си се в пълна откачалка!
Последния път, когато ме бяха обиждали в лицето, бях вързана с въжета — първо за легло, после за стол — тогава нищо не можех да предприема. Но сега по никой начин няма да търпя подобно нещо от моята така наречена най-добра приятелка.
— Постарах се колкото можах да ти обясня — казвам аз с леден тон. — Ако обаче продължаваш да не разбираш, ако издадеш на полицията каквото ти казах, ще се наложи да си търсиш квартира другаде. Всъщност можеш да напуснеш дома ми още сега.
Пресякох още една граница. Тези дни май непрекъснато го правя. Иска ми се да изтрия тежките си думи, да ги глътна обратно, все едно никога не са били изговаряни, но не мога. Трябва да запазя това предизвикателно, изцъклено изражение на лицето си. Нямам намерение да проявявам слабост пред никого.
Ивон се обръща да си върви.
— Господ да ти е на помощ — казва тя с разтреперан глас. Иде ми да изкрещя след нея, че само закостенял шаблонно мислещ човек може да избере такава реплика, преди да си тръгне.
9
5 април 2006
Днес Джулиет Хауърт беше облечена в пеньоар от лилав сатен, когато отвори вратата. По едната страна на лицето й имаше гънки от лежане върху възглавница. Беше три и половина следобед. Не изглеждаше болна; не се и извини за външния си вид, нито изглеждаше притеснена, че я бяха заварили по нощница посред бял ден, както би се притеснил Саймън например.
— Госпожо Хауърт? Пак съм аз — младши следовател Уотърхауз.
— Не можеш да ми се наситиш, а? — усмихна се тя през прозявка. Вчера бе груба и неучтива. Днес като че ли появата на Саймън я забавляваше.
— Онзи адрес, който ми дадохте в Кент… Излъгали сте ме. Вашият съпруг не е там.
— Съпругът ми е горе — заявява тя, навежда глава напред и леко се залюлява, хванала се за месинговата дръжка на вратата. Поглежда Саймън предизвикателно изпод бретона си. Да не се опитваше да намекне, че двамата с Робърт Хауърт са правели секс, а Саймън ги е прекъснал?