Помогна му да свали бельото й.
— Мисля, че не съзнавате напълно колко сте секси, госпожо — прошепна Греъм, прокарвайки нежно пръсти по тялото й. — Или пък да ти викам „шефе“?
— Без коментар.
— Червилото ти, дънките…
— Обикновени стари дънки.
— Именно.
Чарли се опита да го целуне, но той се дръпна, за да каже:
— Сто пъти по-секси си от Хелън Мирън…
— Има ли някаква конкретна причина да ме сравняваш точно с нея?
— … и от онази сбръчкана руса мацка от „Сметката“, и онази от „Мълчалив свидетел“.
— И от Тревор Ийв от „Да събудиш мъртвец“? — предположи Чарли.
— Не, тази е по-секси от теб — отсече уверено Греъм. Чарли се засмя и той запуши устата й с ръка. — Внимавай, ще събудиш кака си.
— Тя е по-малка от мен всъщност.
— Тогава защо й позволяваш да те командори?
Мобилният телефон на Чарли започна да звъни. Беше си избрала едно парче на Еминем за рингтон — „Риъл слим Шейди“. Голяма грешка. Колкото по-дълго звънеше, толкова по-силен ставаше звукът.
— По дяволите! — изсъска тя, докато ровеше в тъмното и вадеше какво ли не от чантата, само не и телефона. Напипа го точно когато спря да звъни.
Светлина изпълни стаята. Чарли примигна и се обърна да погледне Греъм. Предположи, че той е светнал, за да й помогне да намери телефона, но той продължаваше да си лежи, почти изцяло покрит със завивката, и сега изпъшка и се зави презглава. Страхотно, помисли си Чарли. Тъкмо когато имам нужда от герой, който да се втурне да ме спасява. Стегна се и се обърна да погледне нагоре.
Оливия беше дръпнала завесата настрани и примижала се взираше през дървените перила, отделящи нейния полуетаж. Беше облечена в пижама тип кимоно с щамповани големи цветове по плата и изглеждаше напрегната и съвсем будна — явно не се беше събудила току-що.
— Да, чух всичко — потвърди тя. — Не че ви е грижа.
— Защо не каза нещо? — попита Чарли, докато нахлузваше бикините си, а после и блузата. Как можа пак да ми се случи, помисли си тя и болезнен спомен изплува в съзнанието й — двамата със Саймън на купона за четирийсетия рожден ден на Селърс. Ядоса се на Оливия за това, че бе постъпила така, макар сестра й да не знаеше нищо за случилото се на онзи купон. Едно от малкото важни неща, които Чарли не й бе разказала. — Защо се правеше на заспала?
— А ти защо не провери дали спя, или не, преди да започнеш да правиш секс в моята спалня?
— Това не е твоята спалня! Твоята спалня е там горе. Тук е моята спалня. — Гневът на Чарли избухна като експлозия от фойерверки и блокира всяка друга мисъл. Забрави дори че Греъм беше до нея, докато той не подаде глава изпод завивката.
— Май съм попрекалил с неканеното си присъствие обади се той. — Сега ще ви оставя на мира, мили дами.
— Никъде няма да ходиш — тихо му каза Чарли.
— Стой си. — Оливия се изправи и започна да хвърля дрехите си в куфара. — Чарли иска да бъде с теб, не с мен. Аз ще си тръгна. Една подобна гнусна нощ ми стига. Как ли пък не бих прекарала цяла седмица в ролята на излишната, докато вие двамата всяка вечер се натискате без капка мозък в главата. — Тя нахлузи дългото си бежово палто върху пижамата — изглеждаше сякаш бе тръгнала на купон с маскаради и костюми.
— Полунощ е — викна Чарли. — Къде отиваш?
— Ще взема такси до Единбург. Не ми пука колко ще струва. Имам и телефон. Поисках номера от барманката, докато на вас ви течаха лигите един по друг тази вечер и въобще не ми обръщахте внимание. Планирах бягството си.
— Това е моя грешка — обади се пак Греъм. — Непоправим съм в желанието си да отклонявам хората от правия път…
— Остави я да си върви, като иска — тросна се Чарли.
— Никой не може да ме оставя да си вървя или да ме спре — уморено каза Оливия. — Тръгвам си и това е.
— Чакайте малко — намеси се отново Греъм. Посегна към дънките си и извади мобилен телефон от задния джоб. Чарли и Оливия го гледаха, докато натискаше бутоните.