— Стеф, една от дамите в номер три има нужда от превоз до Единбург. След малко ще дойде на изхода, ще се оправиш ли? — Лицето му помръкна, докато слушаше отговора. — Ами облечи се де. Спешно е.
Чарли бе успяла да види Стеф тази вечер. Слугинята. Греъм й каза това право в лицето и после й намигна. Тя опита да се усмихне. Чарли реши, че зад тази усмивка се крие сложна предистория. Заключението й бе, че Греъм и Стеф бяха спали заедно.
Външният вид на Стеф я беше изненадал. Сутринта Греъм я бе описал като селско момиче и Чарли си я беше представила с червени бузи и загорели дебели прасци и глезени. Всъщност Стеф бе стройна и бледа, с подстригана на етажи кестенява коса, боядисана на кичури в златно, оранжево и червено.
— Тая да не е ходеща реклама на оцветители за латекс? — прошепна тогава Оливия.
Чарли не бе сигурна, че иска точно Стеф да откара сестра й.
— Лив, не бързай да тръгваш посред нощ. Късно е. Защо да не го обсъдим утре сутринта?
— Защото ти нямаш време да разговаряш с мен, понеже си прекалено заета да се подмазваш на всяко нещо, дето има пенис. Ето защо! — Оливия затропа надолу по стълбите с високите токчета на сандалите си марка „Маноло Бланик“, помъкнала куфара си.
— Извинявай, Оливия, никога не бих дошъл тук, ако знаех, че ще ти проваля почивката — обади се Греъм.
Тя не му обърна внимание, погледът й се спря върху Чарли.
— Докога смяташ да я караш така? Да се чукаш с всяко нещо, дето мърда, само и само да докажеш нещо на проклетия Саймън Уотърхауз?
Чарли усети как страните и вратът й пламват.
— Имаш проблем, Чар. Време е да се справиш с него. Защо не престанеш с опитите да запълниш празнината в теб… откъм неподходящото отверстие и не идеш на психиатър или нещо такова?
Оливия блъсна вратата зад себе си и Чарли избухна в сълзи, скрила лицето си в ръце. Греъм я прегърна.
— Плача, защото съм бясна — обясни тя.
— Не се ядосвай. Горката дебеланка. Едва ли й е било много забавно да ни слуша как се мляскаме.
— Не обиждай сестра ми!
— Какво? Дори след като тя те обрисува като курва, а мен… чакай да не сбъркам, а, да — „нещо с пенис“? — Пое риска да пусне една усмивка.
Чарли се засмя против волята си, макар да продължаваше да плаче.
— Трябва ли да измисляш прякор на всичко и всеки? Аз съм „госпожо“, Стеф — „слугинята“, Оливия пък вече е „Горката дебеланка“…
— Извинявай. Честно. Просто се опитвах да разведря атмосферата. — Той погали Чарли по гърба. — Утре ще се разберете. Стеф ще ни каже в кой хотел е отседнала. Аз ще те закарам до Единбург и двете можете да се целунете и да се сдобрите. Става ли?
— Става. — Чарли извади цигари и запалка от чантата си. — Ако ми кажеш, че това бунгало е за непушачи, ще ти разбия главата.
— Не бих посмял, госпожо. Шефе.
— Всички тия работи, дето Лив ги наговори за мен…
— Просто си изкарваше яда, защото се почувства изолирана. Вече не помня какво каза.
— Благодаря ти. — Чарли стисна ръката на Греъм. Слава богу, помисли си тя: джентълмен. Въпреки това вече бе немислимо да прекара нощта с него, не и докато думите на Оливия кънтяха в главата й: „Престани да запълваш празнината в теб… откъм неподходящото отверстие.“ Кучка.
— Чарли, стига си се притеснявала — прошепна Греъм. — Двете с Горката дебеланка сте здраво свързани. Личи си. Не се срещат често сестри и братя, които да са в такива добри отношения като вас.
— Занасяш ли се?
— Не, говоря съвсем сериозно. Крещите си една на друга. Това е добър знак. Аз с моя брат не съм разговарял истински от години.
— Нали каза, че сте работели заедно.
Греъм изведнъж помръкна.
— И още работим. Въпреки всичко, но бедата е там, че той дава всичко от себе си, за да съсипе бизнеса. От нас двамата аз съм разумният и предпазливият…
— Малко ми е трудно да го повярвам — подразни го Чарли.
— Така е. Не поемам глупави рискове, когато не можем да си ги позволим, защото искам да успеем. Така че аз градя, а той руши или поне се опитва.
— Как тогава продължавате да работите заедно, ако не си говорите? — попита Чарли.
Греъм опита да се усмихне, но загрижените бръчки останаха врязани в челото му.
— Ужасно е нелепо. Ще ми се смееш, ако ти кажа.
— Кажи де.
— Използваме слугинята като гласова поща. — Греъм поклати глава. — Както и да е — въздъхна той, наведе се и се опита да дръпне Чарли обратно в леглото. — Да не говорим повече за семейните си проблеми. Бунгалото вече е на наше разположение. Хайде да се натискаме без капка мозък в главата, както предложи сестра ти. А утре ужасно разкаяни ще идем да я видим.