За нищо на света нямаше да допусна това да се случи. Свалих маската от очите си, огледах се да видя дали ме е видял някой. Пътят беше пуст. Късмет, че няма никой, помислих си тогава. Бързо стигнах до колата си и се прибрах у дома. Докато шофирах, направих всичко възможно да сложа ред в мислите си. Изнесох си лекция колко е важно да подредя всичко в главата си възможно най-бързо. Няма значение как се чувстваш, наставлявах се аз, по-късно ще се тревожиш за това. Засега просто няма да си позволяваш да чувстваш нищо. Опитах се да разсъждавам като войник или наемен убиец. Важно бе единствено да се държа така, сякаш всичко ми е наред, да правя всичко, което обикновено правя, така че никой да не заподозре каквото и да било. Превърнах себе си в лъскав робот, на външен вид досущ като моето предишно аз.
Чудесно се справих с тази задача. Още едно постижение, което повечето хора никога не биха успели да направят. Никой не се досети, нито дори Ивон. Единственото, с което не се справих, бяха гаджетата. На всеки разправях, че искам да се съсредоточа върху работата си за известно време, докато не срещна идеалния партньор. Докато не срещнах теб.
— Облечете се — казва младши следовател Селърс.
Сърцето ми започва да блъска в гърдите.
— Ще ме водите да видя Робърт ли?
— Ще ви заведа в ареста на полицейския участък в Силсфорд. Можете да дойдете доброволно, а мога и да ви арестувам. Вие решавате. — Вижда изумения ми поглед и решава все пак да обясни: — Някой се е опитал да убие господин Хауърт.
— Опитал? Искате да кажете, че не е успял? — Вперила съм поглед в очите му, настоявам за отговор. След, струва ми се, цяла вечност, той най-сетне отстъпва и кимва.
Залива ме победоносно чувство. Намериха те, защото ги излъгах, защото те обвиних в ужасно престъпление, което не си извършил. Какво ли ще каже Ивон, като разбере, че съм ти спасила живота?
11
6 април 2006
Чарли седна пред компютъра на Греъм — спретнат лаптоп на „Тошиба“ — и набра думите Speak out and Survive в диалоговия прозорец на „Гугъл“. Първият резултат, който се появи, бе точно това, което търсеше — организация, предлагаща практическа и емоционална подкрепа на изнасилени жени. Щом се отвори началната страница, Чарли щракна върху „Разкази на оцелели“. Бяха представени под номера. Тя избра номер седемдесет и две.
Саймън бе описал писмото на Наоми Дженкинс като хапливо. Според него наистина бе написано от Дженкинс, но той искаше да разбере какво смята Чарли. Липсвам му, помисли си тя. В душата й се надигна смесица от гордост и щастие. Какво значение има, че иска да се обади на Алис Фенкорт? Ето на кого звъни посред нощ, когато нещо важно го тревожи — на Чарли.
Четеше писмото, изпратено от „Н. Дж.“, и кимаше — наистина звучеше като написано от Наоми, поне доколкото Чарли бе успяла да я опознае. Напълно възможно бе човек, който не иска да бъде наричан нито „госпожо“, нито „госпожице“, да възразява срещу опитите да бъде определян като „оцелял“ след изнасилване. Всъщност имаше логика в аргументите й по този въпрос, но Чарли не беше особено впечатлена от презрението, с което Наоми пишеше за останалите жертви на изнасилване — или оцелели — и за начина, по който се изразяваха. Чарли бе чела само официални показания за случаи на изнасилване, които винаги бяха написани много сухо и просто; така трябваше. Никакви лирични отклонения от рода на сравнението с нескопосан текст на парче стил хевиметъл, което Наоми прави по повод разказите на оцелелите, пуснати на сайта на „Спийк аут енд сървайв“. Макар че и тук жената имаше право.
Личният разказ за изнасилване, направен с терапевтична цел, би трябвало да е много по-различен от показанията, които се дават в полицията — ударението ще пада върху чувствата, а не върху фактите, целта ще бъде да споделиш болката си с други, които са изпитали същото.
Чарли разтри чело. Положителният ефект от четирите бутилки вино, които бе изпила с Греъм и Оливия предишната вечер, бе започнал да отшумява, идваше ред на отрицателния — махмурлукът се настани между веждите и запулсира в челото й. Формално погледнато, бе започнал нов ден — четвъртък сутрин, — но на Чарли й се струваше, че дългата изнурителна сряда още не си е отишла. Изпитваше отвращение към себе си. Именно тя бе настояла да пият повече. Най-безсрамно бе флиртувала с Греъм, бе го поканила в бунгалото и на практика бе прогонила сестра си. Чудесно, Чарли. Беше пришпорвала вечерта безмилостно, размахала свистящ камшик, твърдо решена да прекара най-хубавите мигове в живота си. Каква жалка крава си, помисли си тя.