— Криминалистите бяха ли обработили вече къщата? Да не оставите нови отпечатъци, които да ги объркат?
— Не, ние отведохме Дженкинс в ареста в Силсфорд.
— Правилно решение.
— И тя не иска адвокат. Смяташ ли, че двете може да са действали заедно?
Не. Имаше си и аргументи: звучеше прекалено феминистично в стил Телма и Луиз. В реалността двете жени, които обичат изневеряващ мъж, обикновено се обвиняват една друга и се мразят една друга, като и двете продължават да желаят неверника, който излиза сух от водата.
След като прочете разказа на Наоми Дженкинс за изнасилването, Чарли се зачуди какви ли бяха другите изповеди. Докато чакаше Греъм да й донесе нещо за главоболието, реши да прегледа още няколко. Щракна върху седемдесет и три, седемдесет и четири и седемдесет и пет и набързо ги изчете. Всички бяха описания на кръвосмесителни изнасилвания. Номер седемдесет и шест беше за изнасилване от непознат, но бе така похотливо написано, че не остави никакви съмнения у Чарли за автора — явно перверзник от мъжки пол. Можеше ли Наоми Дженкинс да е извратена? Това би могло да обясни защо бе излъгала, че Хауърт я е изнасилил; Чарли бе сигурна, че е излъгала. Но в писмото на Наоми, пуснато в интернет, нямаше похотливи подробности. А нямаше да й е трудно да включи няколко — в показанията й имаше достатъчно такива подробности по думите на Саймън, значи, ако е фантазьорка, защо не е описала изцяло фантазията си, когато е решила да я разпространява чрез интернет? Чарли искаше сега да е в участъка в Силсфорд, за да може да зададе всички тези въпроси на Наоми и да я гледа в лицето, докато отговаря.
Вратата се отвори и в стаята влезе Стеф. Беше облечена с други дрехи в сравнение с последния път, когато Чарли я видя, но облеклото й пак включваше дънки, този път черни, които стигаха точно до под щръкналите кости на ханша й. Как не й се свличаха надолу, един господ знаеше?
Дънките, които носеше предния ден, бяха същите. Направо да й видиш окосмяването, помисли си Чарли. После се поправи: жена като Стеф сигурно епилираше всичко или ако оставяше нещо, то щеше да е във формата на сърце или друга подобна дивотия.
Отблизо шарената коса на Стеф изглеждаше смешно — все едно няколко птици с различни стомашни проблеми едновременно си бяха изпразнили червата върху главата й. Косата й стърчеше на странни твърди кичури и неравни шипове, оформени с гел — прическа, която беше прекалено натруфена за всяка ежедневна ситуация. Подобно нещо човек очаква да види само на модно ревю. А пък за такъв случай щеше да е направена далеч по-добре.
Дебел пласт фон дьо тен покриваше кожа с лош цвят, предположи Чарли. Устните на Стеф, подобно на косата, бяха боядисани в няколко цвята: розово и лъскаво по средата с тънка червена линия отвътре и още по-тънка черна линия. Като тръгна из стаята, се чу дрънчене и Чарли забеляла златни гривни по ръцете й.
— Това е нашият компютър — избухна Стеф моментално. — Не можете да го използвате.
— Греъм каза, че мога.
Стеф се нацупи — лъскавите й устни се вдигнаха нагоре и хлътнаха навътре.
— Къде е той?
— Отиде да потърси болкоуспокояващи. Имам главоболие. Вижте, възникна нещо спешно в службата и Греъм каза, че няма нищо против да…
— Не може така. Не е разрешено гостите да използват компютъра.
— Къде закарахте сестра ми? — попита Чарли. — В хотел ли?
— Тя настоя да не ви казвам. — Стеф зачопли зъбите си с един от дългите си нокти, върху които имаше залепено нещо като малък диамант по средата. — Греъм изчука ли те вече или какво? — изтърси тя. — Тази вечер в бара щяхте да се изядете с очи.
Чарли онемя от изумление.
— Нямаше да те пусне тук, ако не те е чукал или не възнамерява да го направи. Само да те предупредя: ако го е направил или ако го прави, ще ми разкаже всичко. Всичко. Винаги ми казва. Няма да си първата гостенка, минала през оная му работа, далеч няма да си първата. Колко са му минали през ръцете. Прави импресии от звуците, които издават в леглото. Много са смешни! — Стеф изпръхтя и скри уста с ръка.
Ако Греъм не се беше появил в този момент, Чарли щеше да иде да я цапне през лицето.
— Какво става? — обърна се той към Чарли. Държеше опаковка „Нурофен“. — Какво ти каза тя?
— Само й казах, че не може да използва компютъра — изпревари я Стеф.
— Напротив, може. Разкарай се и гледай да поспиш — посъветва я мило, — че утре те чака цял ден слугуване. Ще започнеш със закуска в леглото за мен и сержанта — и Греъм вдигна брадичка към Чарли. — Истинска английска закуска. В нейното легло имам предвид. Там ще бъдем и двамата. Нали така, сержант?