По-късно майка ми ми разправяше причините за тази тревога. Докато нашите приказвали с власите, пристигнал един поп. Власите казали, че според техния обичай годежът трябва да стане с църковна служба, която била част от венчаването. Нашите се съгласили, но какво било тяхното учудване, когато видели, че попът почнал да чете по гръцки. Баща ми се намесил и казал: „На гръцки не може. Ще викате български свещеник.“ Власите, смутени, взели да се извиняват, че български свещеник няма в селото. „Ще викате от Търново“ — казал баща ми. Търново е на четвърт час разстояние от Магарево. Власите в Магарево били фанатизирани гъркомани. Да се чете у тях на български беше толкова непоносимо, колкото за нашите да се чете по гръцки. Те упорствували. Тогава баща ми казал на вуйка ми: „Ако искаш да ти чете над главата гръцки поп, остани; аз си отивам.“ Вуйко ми отговорил обаче: „Щом минеш прага, и аз подир тебе.“ И тия думи предизвикали у власите голям смут. Събрали се в една стая да се съвещават и най-после пратили човек в Търново да доведе български свещеник.
Баща ми прояви своята непримиримост и при друг, донякъде подобен случай.
След смъртта на дядо ми Коте Низам вуйчовците ми смятаха баща ми, по-стар от тях, някак като глава на семейството. Един ден по-малкият от тях, Никола, дошел при него и му казал, че иска да се годява. „За коя?“ — питал баща ми. „За дъщеря на Мице Кочовски.“ „Много харно — казал баща ми. — Мице е добър човек, добър му е родът, много добра и момата. Но има едно: цялата фамилия трябва да мине под Екзархията, без това аз няма да дойда на сватбата.“ Вуйчо ми отговорил: „Както що казваш ти, така ще бъде ако не — не!“ Така още едно гъркоманско семейство мина под родната стряха на Екзархията.
Казах по-горе, че един син на Мице Кочовски падна като четник.
В една старопечатна книга баща ми фигурира между спомошествувателите по следния начин: „Трайче Радев, певец.“ Това значи, че някога е бил псалт. Но той наистина е бил добър певец. Когато се родил, майка му му дала да пие вино от звънец, за да бъде гласовит. Имал наистина прекрасен глас. Пеенето на баща ми в църквата било през време на Черковния въпрос едно средство за пропаганда. Той, заедно със своите другари, ходил по случай празника на църквите по селата, гдето по-рано се пеело на гръцки, пеел на славянски с чудесния си глас и докарвал богомолците до сълзи. Те не искали след това да слушат гръцко пение. През неговите престои в Цариград той пеел в българската църква във Фенер. Когато Екзарх Йосиф след възшествието си на престола в 1877 година извършил първата си служба, баща ми пял херувикото. „Екзархът — казваше той — не беше още много добре запознат с църковните служби и митрополит Аверки го поучаваше; «Сега тъй, Ваше Блаженство, после така.»“ Екзархът забелязал неговия великолепен глас и му предложил да остане в църквата „Св. Стефан“ като певец. Но баща ми си имаше своята търговия и не желаеше да стане псалт, колкото и ласкателно да беше това предложение.
В Ресен през големите празници: Коледа, Великден, Св. Св. Кирил и Методий, Света Богородица, когато наближаваше в службата херувикото, „Достойно ест“ или друга някоя позната песен от литургията, всички погледи се обръщаха към баща ми и чувах тия, които бяха до него, да казват: „Айде сега, господин Трайче.“ Гласът му екваше тогава и в църквата настъпваше тържествено мълчание. Баща ми познаваше църковния ред, бдеше над неговото правилно изпълнение.
В Ресен имаше двама екзархийски свешеници: поп Ставре и поп Стефан. Поп Ставре беше много църковен, пееше със слаб и малко треперлив, но мелодичен глас. Поп Стефан, макар от толкова години вече ръкоположен, като че ли още не беше навикнал нито да носи расото, нито да си налага калимявката. В свещеническото си облекло той като че ли изглеждаше предрешен. Малограмотен и лек в ума си, никога не се научи да служи. Ние бяхме в неговата енория, идеше у дома за някоя треба и баща ми често го гълчеше, че бъркал тропарите и отменявал молитвите в църквата. Случвало се е да му прави бележка в самата църква. Но поп Стефан оставаше непоправим. Той бе станал свещеник като чирак терзия само за да има по-лек занаят. „Общинарите да му берат греха, че го избраха, — казваше майка ми и добавяше — И татко ти беше между тях.“ Но, види се, не е имало друг кандидат. При това поп Стефан беше от добро, малко изпаднало семейство, което чорбаджиите искаха да закрепят.