За митрополит Натанаил говори в своите неиздадени още спомени Петър Мусевич-Бориков. Той бил натоварен от новоросийския генерал-губернатор Павел Евстафьевич Коцебу да пропътува Македония и да събира данни за места и лица от полза за руското военно командуване. В 1875 година въстанието в Босна — Херцеговина било вече почнало. Намирам в спомените му:
„Целият Арнаутлък беше възбунтуван. Бях принуден да спра в Охрид. Високопросвешеният Охридски Натанаил, неустрашим патриот и ревностен българин, немареше за себе си. Той ми даде куп бележки и дълъг списък със своя почерк… Размириците ставаха по-големи в тия места. Уверих се, че не ще ми бъде възможно да си пробия път за Шкодра. Владиката щеше да обиколи епархията си — тръгнах с него. Нощувахме в манастира при село Янковец. Мислех, че не ще мога да продължа пътя си незасегнат, и мислех да върна книжата с бележките и списъците. Случайно вечерта се видях с отдавна познатия ми известен деятел по Черковния въпрос Трайче Радев, баща на Симеон Радев, който беше дошъл да посреща владиката Натанаил. Той ми каза, че на другия ден щял да заминава за Битоля… Открих на господин Радев страха си и го попитах дали не би се решил, като местен жител, известен и познат на тукашната власт и когото не ще подозират, да пренесе до Битоля книжата ми, толкоз повече че има писани собственоръчно от охридския митрополит. Г-н Радев ми обеща да пренесе книжата с условие обаче, че ще пътуваме на един километър един от друг, като непознати.“
Новият ни владика Синесий идеше в по-друго време. Екзархията бе затвърдила своята власт, гъркоманството беше смазано, но от отсъствието на български владика, ако не страдаше много църковното дело, страдаше нашата национална гордост.
Посрещането на Синесий стана много бляскаво. Грамадна маса народ отиде да го чака до Гявато, както при Натанаила. Ние учениците го чакахме пред града. Щом той доближи, запяхме песента, която Пърличев бе написал някога за посрещането на Натанаила: „Бога вышнаго да славимъ и честитаго Царя/ и съсъ радостъ да посрещнемъ добраго ни пастыря“ и пр. Народът се спусна да му целува ръката. В това време нашият хор запя „Свят, свят, Господ наш“. Такава радост бе обладала всички, такъв един порив се носеше от множеството към владиката, че очите му се напълниха със сълзи и без да може да говори, той само благославяше. Колата му го заведе най-напред при мюдюрина в Ресен, на когото той направи официално посещение. След това шествието продължи по главната улица по пътя за Охрид. Тук стана нещо, което отначало предизвика силно смущение. Един от многото свещеници от епархията, които придружаваха владиката на коне, излезе пред колата му и изправи за миг коня на задните му крака. Колата спря; всички бяха стреснати, докато се разбра, че свещеникът искал да изкаже с този джамбазлък своята особена почит.
Тоя свещеник, който е още пред очите ми, беше странна фигура. С длъгнесто лице, само няколко косъма на брадата и на мустаците, с остри като свредел очи, той приличаше, после можах да направя това сравнение, на тия пирати, които съм виждал по илюстрациите на романите с морски приключения. Името му беще поп Стоян. И това име поради едно произшествие, което ще разкажа, трябваше малко по-сетне през дълги години да се повтаря в сръбско-българските полемики и в обвиненията, които от Белград се отправяха към България и Екзархията.
Случката бе следната.
Малко след пристигането си в Охрид, Синесий отишъл да служи в Подгорица, село, дето поп Стоян бе свещеник. Щом пристигнал там обаче, казали му, че поп Стоян, макар и предупреден, отнесъл ключовете от църквата и отсъствувал. Синесий казал да разбият вратата на църквата и служил в нея. Не се минало един месец, и поп Стоян паднал убит. Вик се вдигна тогава от вестниците в Белград, че убийството станало по заповед на Синесий, тъй като поп Стоян се бил отказал от Екзархията и заявил, че е сърбин. Една анкета на турските съдебни власти установи, че убиецът бил един албанец, личен враг на поп Стоян, скаран с него заради някакъв имот. Заключението на анкетата бе публикувано в официалния орган на вилаета в Битоля. Нищо обаче не можа да разпръсне умишлените сръбски предубеждения. Белградските вестници не преставаха да сочат Синесия като убиец от поп Стояна те направиха национален герой — първият мъченик на тяхната пропаганда. Синът му бе възпитан в Белград и през царуването на крал Александър стана сенатор.
Синесий не беше много образован човек. Роден в 1836 година в Кюстендил, той се учил в местното училище и после в Рилския манастир, където приел монашество. Нямаше тия високи качества, с които Натанаил бе станал историческа личност, но притежаваше други, които го правеха много подходящ за неговата служба и за времето му. Той бе много представителен, окръжаваше се с едно външно велелепие, достойно за неговия сан, и от всичките му движения идеше някаква внушителност. Турски език говореше великолепно и умееше да слага и да дига турците всякога съгласно с чина и поведението им. Свещениците държеше под диспиплина и умееше също да държи чорбаджиите в почтителност към себе си. Заповедта, която бе дал да разбият пред него вратите в Подгорица, показваше неговата решителност.