Брат ми Владимир, който присъствувал понякога на церемонията на тоя изпит, я описваше много живописно: „Влизаше — разказваше брат ми — и цялото му същество изглеждаще напрегнато — във волята и в мускулите на тялото му. Той правеше метаните и се дигаше с героични усилия. При втория — пот течеше от лицето му. Третия — кога го успяваше, кога не. Понякога се строполясваше с цялото си тяло и владиката взимаше патерицата, за да го накара да стане.“
Тоя недостоен свещеник, поклонник на Бакхуса, колкото и на Христа, беше, това трябва да отбележа, любим от паството си, защото беще добряк и с весело сърце — качества, ценни за охридчани.
В охридската прогимназия преподаването беше сериозно, учителите бяха взискателни, понеже гледаха на учителствуването си като на национална мисия, и аз с голямо усърдие си учех уроците. Научавах ги обаче бърже и чезнех да чета през свободното си време други книги. Брат ми не ме насърчаваше, защото бях слаб и не искаше да се уморявам. Дойде обаче едно изкушение, от което нищо не можеше да ме спре.
Един ученик от Солунската гимназия, после адвокат в Плевен, Атанас Савинов, бе донесъл „Клетниците“, прочутия роман на Виктор Юго, преведен от Д. Х. Иванов. Брат ми беше го взел да го чете и го държеше на масата в стаята ни. И аз взех да го чета, но когато той отсъствуваше, крадешком. Случваше се нощно време, след като той заспиваше, да стана, да запаля лампата и да продължа четенето.
След Тургенева Виктор Юго бе първият голям писател, с когото се запознах. Тургенев ме въведе в областта на чувствата и мечтанията, Виктор Юго — в приказния свят на Париж и във виденията на революциите. И двамата оставиха във впечатлителното ми въображение незаличима следа.
Друга една книга пристигна в Охрид и се разнасяше тайнствено. Това бяха големи жълти листове, незашити заедно. После разбрах, че били страници от „Под игото“, който най-напред бе печатан в издавания от Министерството на просветата „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“. Тия листове, извехтели от четене, минаваха от ръка на ръка, като някоя светиня. „Записките“ на Захари Стоянов проникнаха по-късно в Македония. „Под игото“ бе първата българска книга, която запали революционния огън там. Аз любопитствувах страстно за нея, но тя не попадна в ръцете ми.
Животът с брат ми даде ми възможност да слушам разговорите на учителите и помогна несъмнено за моето умствено развитие. Но той ме отдели някак от другите деца. Освен с Христо Узунов, у дома на когото бях почти всеки ден, аз нямах никакви други приятели между учениците. Охридските деца, немного ревностни в училището, се забавляваха в игри. Една от игрите беше да бранят крепостта срещу нападение на децата от квартала Месокастро. Хвърляха се камъни с прашки и се надаваха страшни викове. Най-после нападателите биваха отблъснати и някои от победителите се връщаха с окървавени глави. Гледах със завист на тоя героизъм и с тъга, че не ми беше позволено и аз да се опитам в него, защото брат ми ме държеше настрана все поради това, че съм бил слаб.
В Охрид се учих само една година. Тя бе една от най-щастливите в моя живот. Може би защото къщата ни в Ресен беше влажна и зимите сурови, аз бях расъл като слабо дете. Тук охридският мек климат доста ме закрепи. Самото учение ми даваше голяма радост. Обичах много и учителите си. Но най-милият ми спомен от Охрид е приятелството ми с Христо Узунов или по-добре Дуле Узунов, както го наричаха в Охрид.
Не мога да приключа своите спомени за Охрид, без да призова неговата героична сянка.
Още като ученик в Солун влязъл в революционното движение, той стана една от най-светлите фигури в историята му. Не само времето, но и целият му род го подготовляваше за това поприще. Син на Димитър Узунов, внук на Георги Чакъров, родственик на Пърличев, той доби борческия дух по наследство. Когато на третия ден след раждането му роднините се събрали според обичая за благослов, Пърличев го благословил с тия думи: „На планина знаме да развяваш! Ти от робство Македония да освободиш!“ Дуле Узунов като ученик в Солун получил своето революционно кръщение от Даме Груев. От Солун той се завърнал, както толкова другари от неговото поколение, учили там, с диплома и с револвер. Учител в Охрид, той става и революционен водач. Животът му ще бъде сега между училището и затвора.