Джимс обичаше тази песен на стичаща се вода. Тя го успокояваше и приспиваше и правеше сънищата му по-живи. Той обичаше широките една стъпка ручеи в гората по времето, когато се топяха снеговете; обичаше тъмните скрити поточета, които се промъкваха през хладни сенчести места лете; обичаше по-големите реки, езерата и дори застоялите води, които през август се покриваха със зелен жабуняк. Но най-много обичаше дъжда. И сега, с ръка почиваща върху подаръка за Тоанет, и дружелюбното трополене на дъжда по покрива, целият свят, който се беше разбил на парчета за него този ден, бързо се възстанови в съзнанието му. Ето това най-после беше такъв подарък, какъвто се беше мъчил да си представи в мечтите. Цветя, пера, орехи и парчета кленова захар не можеха да се сравнят и с най-малкото късче от тази красота. Това кадифе беше по-хубаво от всичко, което бе виждал да носи Антоанет, и духът му се издигна до такива шеметни висоти, че очите му широко се отвориха в мрака на неговата стаичка и сънят отлетя с мили далеч.
На другия ден трябваше да стане публичната разпродажба на имота на Люсан. Люсан беше заможен земеделски стопанин на границата на съседната сеньория, десет мили от тях. Той се връщаше на старото си място близо до остров Орлеан, местност, която му харесваше повече от Ришельо, и продаваше по-голямата част от вещите си. Между тях имаше рало с железен палешник, четиринадесетгалонов казан за варене на сапун и тъкачен стан, които бащата на Джимс искаше да купи и затова се беше приготвил да тръгне с вола много рано сутринта. Джимс беше чул Тонтьор да казва, че имал намерение да купи тримата роби на Люсан — баща, майка и дъщеря — и че младото момиче щяло да бъде за Тоанет. Тоанет щяла да отиде с баща си. Затова Джимс щеше да вземе скъпоценния си пакет със себе си при Люсан и да намери случай да й го поднесе.
А ако Пол Таш бъде също там и посмее да се държи пак господарски с него или да се смее по такъв низък, непристоен начин, или да говори подигравателно, или дори да каже една дума против подаръка му за Тоанет…
Екот на все по-силни гръмотевици се приближаваше от запад, а преди тях налетя рев на вятъра и пороен дъжд. Светкавици пак започнаха да прорязват с ослепителен блясък малките стъкла на прозореца в спалнята му, в покривът сякаш се заогъва и застена под внезапната бомбардировка на пороя. Джимс воюваше в унисон със стихиите. Духът му се развилняваше заедно с бурята. Беше повалил противника си и тикаше главата му в мократа, тинеста кал. Удряше го по лицето, в очите, разваляше разкошните му дрехи и му скубеше косата. А Мари-Антоанет гледаше. С прекрасното червено кадифе в ръце и с очи, големи и светли като звезди, тя го наблюдавани как души, рита и взима живота на Пол Таш!
Развихрилите се гръмотевици, вятър и пороен дъжд — прищявка на капризната пролет — отминаха тъй бързо, както бяха дошли, и със стихването си оставиха Джимс да диша учестено и свирепо в леглото.
Беше се издигнал в тези мигове до въодушевени и безразсъдни висоти; умът му, разгорещен от жаждата да действува, реши с мрачна сигурност какво ще стане на следващия ден.
Първо ще поднесе подаръка си на Тоанет.
След това ще направи каквото му бе казал вуйчо Хеп. Ще друсне един бой на Пол Таш.
IV
Анри и жена му седяха до късно с Хепсиба Адамс, защото този път Хепсиба беше дошъл в дома на сестра си с определено и непоколебимо намерение. Да беше Джимс слязъл крадешком към края на тазвечерния разговор, щеше да открие вместо веселието на по-ранните часове напрегнато, почти трагично сериозно изражение по лицата на майка му и вуйчо Хепсиба. Лицето на търговеца бе станало сурово, а бузите на Катърин в светлината на свещите бяха бледи като на някоя монахиня. Богатите подаръци от щедрия й брат лежаха струпани на масата, но нещо много по-важно от възхищение пред тяхната красота и радостта да ги притежава се четеше в очите й. Лицето на Анри Бюлен все светеше от оживление, добро настроение и невъзмутимо спокойствие на сигурността и вярата, които Хепсиба не бе успял да смути с най-мрачните картини, които бе нарисувал.