Лицето му беше бледо. Стройната му снага бе изпъната като тетива. Очите му бяха почти черни. Той не виждаше Тоанет, едва ли съзнаваше, че тя е пред него, дори когато ядът й се замени с възклицание на изненада, понеже видя в ръката му пакета, който й бе дал само преди няколко минути. Джимс се приближи към Пол Таш и този младеж, сметнал погрешно бавността на движението му и бледостта на лицето за прояви на смущение и страх, се помъчи да прикрие собственото си засрамване пред очите на Тоанет, като избухна в надменни протести, че е бил проследен и шпиониран по такъв начин. Джимс нищо не отговори, а само протегна пакета. Това пресече думите в устата на Пол. Поради мълчанието на Джимс и неумолимия и притесняваш начин, по който продължаваше да протяга пакета, гъста руменина изби на лицето на Пол. Той, а не Джимс, ясно виждаше изумлението в очите на Тоанет и дълбоката й заинтересованост от положението. Пол бързо се съвзе и като промени лукаво държанието си и тона, протегна ръка.
— Извинете — каза той. — Много мило, че сте донесли пакета… който аз случайно изтървах.
Джимс направи крачка напред.
— Вие лъжете! — извика той и с бързо, яростно движение запрати пакета в лицето на Таш.
Силата на удара, попаднал точно и сполучливо в целта, накара Пол да залитне назад и преди да може да се задържи, Джимс се нахвърли отгоре му с бързината и настървението на човек, обзет внезапно от лудост. Джимс никога не се беше бил с други момчета. Но знаеше как се бият други живи същества. Знаеше как зверовете раздират с нокти и изтърбушват, беше виждал бухали да се разкъсват един друг на парчета. Беше наблюдавал двубой между яки рогачи, докато единият не издъхна с пречупен врат. Беше гледал как осите откъсват главата на плячката си, беше виждал стотици начини на борба и смърт, които познава пустошта. И всичко, което бе виждал, всичко, което знаеше за мъчения и насилие, за жаждата да осакатиш и да убиеш, придаде на действията му такава неудържима свирепост, че изтръгна вой на болка от Пол Таш и рязък писък от Тоанет.
Джимс чу писъка, но той нямаше голямо значение за него сега. Бе се отказал от мечтите за Тоанет и присъствието й близо до него, очите и, устремени към двубоя, също както си ги беше представял в блажените тръпки на умозрителните си видения, бяха забравени в по-съществените дълбини на интереса му към плътта и кръвта на Пол. При първото нахвърляне пръстите му се впиха като малки хищни нокти в гънките на яката и дрехата на Таш и раздирането на плата, разцепването на разкошния плат почти до кръста на врага бяха доказателство за силата, която се криеше в нападението. Той продължи да дращи и раздира настървено и двамата се строполиха на земята вкопчени един в друг. Когато се изправиха (Пол се надигна с усилие, при което Джимс отхвръкна от него), те бяха така изпомазани с тиня и кал, че Тоанет забрави скъпите си дрехи и затвори очи от ужас. Но след миг загледа отново, понеже това зрелище я завладяваше толкова, колкото и потрисаше. Джимс падна на краката си, стиснал в юмрука кал, и сега я захвърли с такава точност, че тя покри половината лице на Пол, и когато се нахвърли с яростен рев върху по-дребния си противник, представляваше такава ужасна противоположност на обикновената си безукорна външност, че на Тоанет, кажи-речи, й секна дъхът. След това тя видя и чу неща, които очите и вродените склонности на една жена не можеха да схванат, нито да проследят: лудо извиване й тръшкане на тела, пресечено дишане, сумтене и най-после ясно доловима ругатня на Пол Таш; при тези думи Джимс отхвръкна назад и падна по гръб.
Той скочи веднага на крака и с ниско наведена глава, като нападащ овен, се втурна срещу Таш. Противникът, понеже беше достатъчно добре избърсал очите си, за да види как слепешката се хвърля Джимс, отстъпи малко настрана и с точен удар го запрати отново в тинята. Ръката на Джимс се напълни отново с лепкавата каша и когато скочи, за да продължи боя, той я метна срещу Пол. Научен от опита, Пол ловко се наведе, калната топка мина над главата му, пръсна се във въздуха и мръсна, гнусна, попадна в Тоанет. Като видя тоалета си изпръскан и изпоцапан, изведнъж облада такава ярост, че скочи върху Джимс, който дращеше и риташе, вкопчил се в Пол, и го нападна с всичката сила и настървение на малките си юмручета и язвителен език.