Източници, които дългът не ни позволява да назовем, разкриха факта, че има заподозрян, който е бил задържан на мястото на последното зверство и впоследствие разпитан.
Това ни дава надежда и ние всички се молим полицията скоро да стигне до разкриване на престъпника, извършил тези ужасни деяния, за да могат жителите на този град най-сетне да спят спокойно. В тази кауза «Кроникъл», а вярвам и мнозинството наши читатели, ще подкрепят с всички сили полицията“.
— Определено таблоид — каза Филип, когато свършиха статията.
Следващия час преровиха всички статии, които намериха в каталога.
Дали за да не обидят своите читатели или защото полицията не беше разкрила подробности по случаите, но и трите вестника не даваха точни описания. Изобилстваха фрази като „ужасно обезобразени“, „сатанинска жестокост“ или „зверско малтретиране“, но нямаше нищо конкретно. Това, което заинтересува Лора и Филип обаче, беше заподозреният, хванат при убийството във Форест Хил.
Натаниъл Милинър беше охарактеризиран от журналистите като „слабоумен“. Бил на петнадесет години, но едва говорел, фъфлел, накуцвал и имал гръбначно изкривяване. Бил син на професора по медицина Джон Милинър, който категорично отказвал да го настани в лечебно заведение. След многочасови разпити полицията най-сетне приела твърдението на момчето, че се е натъкнало на телата, докато пускало хвърчило в околностите на Форест Хил. Полицаите нямали доказателства, с които да осъдят Натаниъл, а и професор Милинър, който бил един от най-изтъкнатите представители на академичната общност, очевидно защитил сина си по време на разпитите, така както петнадесет години го бил защитавал от предразсъдъците на викторианското общество.
Два от трите оксфордски вестника изразяваха скептицизъм, като почти от всички статии в „Кроникъл“ и „Хералд“ ставаше ясно, че техните редактори искат да видят Натаниъл на въжето. Единствено „Джаксънс Оксфорд Джърнъл“ отразяваше събитията по-балансирано и не се обявяваше открито срещу момчето. И тогава, изведнъж, в развоя на събитията настъпваше драстична промяна. Една седмица след убийството във Форест Хил полицията арестувала някой си Патрик Фицджералд, ирландски работник, участвал в строежа на нов канал в Оксфорд. Появили се двама свидетели, които твърдели, че са го видели на мястото на първите две убийства малко преди да бъдат намерени телата. Трети свидетел, анонимен колега от работната площадка, казал на полицията, че в нощта на двойното убийство Фицджералд се напил „до козирката“ в една кръчма, наречена „Порът и лисицата“, близо до изкопа за канала, и, според статия в „Кроникъл“, му признал: „Ръцете ми са в кръв, много кръв“.
Делото на Фицджералд започнало на 9 август. Само след две заседания съдът единодушно го признал за виновен. Обесили го на 12 август.
— Не е много обнадеждаващо — каза Лора. — Убийствата изглеждат идентични със сегашните, но няма никакви подробности. Без специфичните детайли всичко може да е просто съвпадение.
— Сигурно не е без значение, че убийствата са спрели, след като полицията е заловила този Фицджералд.
— Да, но с какви доказателства са разполагали? Какво мислиш за този Натаниъл Милинър? — попита Лора.
— Най-вероятно е бил невинен. Полицията очевидно е решила, че е така, и са обесили работника. Но всичко ми изглежда някак твърде подредено.
— Защо?
— Изведнъж се появяват някакви свидетели, които твърдят, че са видели Фицджералд на мястото на убийствата точно преди да открият телата. Жертвите най-вероятно са били мъртви от часове, преди да ги намерят, така че това не доказва нищо.
— Да, но този човек е бил и на двете местопрестъпления.
— Така твърдят свидетелите.
— А и този колега. Хората говорят какво ли не, когато са пияни. Това не означава нищо.
— Днес положително ще ни трябват малко по-точни доказателства, за да осъдим някого — отбеляза Филип.
— Направи ли ти впечатление? — попита Лора. — В тези статии не се казва почти нищо за самите убийства. Няма никакви подробности. Има нещо гнило тук, да знаеш.