— Оксфорд е прекрасно място, няма две мнения — каза Филип. — Но хората, които живеят тук, са в общи линии същите, които живеят и в Бронкс, или в Тимбукту, ако искаш.
— Значи смятате, че трябва да занеса тази ужасна снимка в полицията?
— Мисля, че се налага — отвърна Филип и бързо добави: — Сигурно ще се окаже, че е просто тъпа шега, но е добре криминалистите да я погледнат за всеки случай.
Сградата на Националния архив бе модерна тухлена постройка сред добре поддържани градини в елитния квартал Кю на юг от Темза. Една къща тук струваше колкото цяла улица с домове в Шефилд, а представителната извадка на обитателите клонеше към висшите слоеве на обществото. Улиците бяха потънали в зеленина и поне според лондонските стандарти бяха чисти и безопасни.
Националният архив беше създаден през 1838 година със закон на парламента и в него се съхраняваха най-значимите исторически документи. В това число оригиналът на Дуумсдей бук, резултатите от парламентарните избори през 1275 година, опис на бижутата на Елизабет I, завещанието на Уилям Шекспир, признанията на Гай Фокс и протоколът от заседанието на военния кабинет на Чърчил относно Битката за Англия.
Имаше също и много доклади за полицейски разследвания още от зараждането на Британската полиция.
За своя изненада Лора и Филип откриха, че полицейските архиви наистина са запазени в компютърни файлове, до които имаше достъп чрез няколко терминала в читалнята. Системата беше подобна на тази в оксфордската библиотека и те се ориентираха в нея сравнително бързо.
Филип отвори файла за 1851 година и пусна търсене с ключови думи „Разследвания Убийства Оксфорд“. Излязоха тридесет и седем документа, подредени по хронологичен ред, като датите бяха тези, на които официално е започнало разследването. Той вкара „юни“. Две разследвания бяха започнати през този месец. Големината на първия файл беше само 22К, а на втория — 231К. Филип кликна върху втория, аргументирайки се мислено с факта, че едно разследване на поредица убийства, започнали през този месец, ще е сред най-мащабните, провеждани в Оксфорд.
Файлът се отвори и прочетоха заглавието:
„Разследване на свързаните убийства на Моли Уедърспун, Синтия Пейдж, Едуард Мейкпийс и Лусинда Геблинг, всички от Оксфорд, между датите 15 юни и 9 юли 1851 година“.
Беше дълъг 120 страници.
— Ще донеса кафе — каза Лора.
Филип я побутна по ръката и й посочи една табелка на стената, която гласеше:
НЕ СЕ РАЗРЕШАВАТ ХРАНИ И НАПИТКИ В ЧИТАЛНЯТА
— Уф — изсумтя тя. — Ами тогава да се залавяме за работа.
Филип кликна надолу по файла и текстът на първата страница веднага привлече вниманието им. Започваше с: РЕЗЮМЕ НА СЛУЧАЯ, а под това заглавие беше написано: САМО ЗА ВЪТРЕШНА УПОТРЕБА. ДА НЕ СЕ КОПИРА. ДА НЕ СЕ ДОПУСКА ПУБЛИЧНОСТ
Лора вече изобщо не мислеше за кафе.
Резюмето започваше така:
„Разследването биде наченато на 15 юни в лето Господне 1851 и биде официално приключено на 12 август същата година“.
После се изреждаха имената, адресите и някои лични данни за жертвите, както и малко подробности относно живота и произхода на Патрик Фицджералд. Следваха три страници описание на убийствата по хронологичен ред.
— Господи! — възкликна Лора. — Направо не вярвам на очите си.
Ако човек се абстрахираше от стила, променеше местата и пропуснеше архаизмите, описанията, които четяха, можеха съвсем спокойно да са писани миналата седмица. Във всеки от случаите жертвите бяха умрели от прободни рани или прерязване на гърлото. В случая с двойката мъжът бил убит и оставен, а тялото на жената било обезобразено с хирургическа точност. При първото убийство, на Моли Уедърспун, липсвали бъбреците. При второто Синтия Пейдж била с изваден мозък, а при третото, на Лусинда Геблинг, бил отстранен черният дроб.
Имаше и подробности, изобщо неогласявани на пресата по онова време. При всяко от убийствата била намирана монета. Първата медна, втората сребърна, а третата — калаена. По гърба на Лора полазиха ледени тръпки.
Заключителният доклад на водещия разследването полицай гласеше:
След като проведохме мащабно и щателно разследване на поредицата убийства, извършени в този град между 15 юни и 9 юли 1851 година, стигнахме до заключението, че те са извършени от господин Патрик Фицджералд от Дъблин, работник, на 31 години. Това официално заключение се основава на показанията на трима свидетели, потвърдени и от писмените признания на господин Фицджералд, дадени на 16 юли.
Въпреки това искам да приложа личното си мнение по отношение на гореспоменатите събития. Аз лично смятам (изрично подчертавам, че това е само мое мнение), че господин Фицджералд не е отговорен за разследваните убийства. До арестуването на господин Фицджералд пресата вече беше успяла да създаде определени настроения сред обществото, като използваше чувствителността и податливостта на внушение на неговите членове. За целта тя намери изкупителна жертва в лицето на един жалък младеж на име Натаниъл Милинър, който беше обвинен за всички убийства. Аз обаче смятам, че това е една напълно погрешна представа за случая. Убеден съм, че въпросният младеж никога не би могъл да извърши тези ужасяващи деяния. При всеки от случаите от жертвите липсваха определени вътрешни органи, отстранени с експертна точност, и имаше несъмнени, макар и непонятни, окултни елементи. Натаниъл Милинър е слабоумен младеж, който едва успява да държи нож и вилица, когато се храни. Моите дълбоки съмнения са съвсем на друго място и вярвам, че убийствата са били извършени от опитен и изключително способен човек, вероятно лекар или дори хирург.