След третото убийство, когато споменатият младеж Натаниъл Милинър беше задържан на местопрестъплението във Форест Хил, там присъстваше и друго лице, което биде помолено да придружи мен и хората ми до полицейския участък за допълнителен разпит. Това лице е изтъкнат член на академичната общност в този град, затова всички разследвания и разпити се проведоха при най-строга секретност и повишено внимание. Лицето отговаряше изчерпателно на нашите въпроси и прояви желание за съдействие, но аз си позволих да направя подробни бележки от разпита веднага след като лицето беше освободено от нашата опека. Сред тези бележки са следните неоспорими факти:
1) Петна, много приличащи на кръв, се намираха по сакото и ризата му.
2) Когато беше видян близо до мястото на убийството, въпросният джентълмен изглеждаше в неспокойно и превъзбудено състояние и определено беше объркан от нашето присъствие там.
3) По-късно, при разпита в участъка, той каза, че минавал през Форест Хил на връщане от лов в земите на лорд Уилърби (близък негов приятел), чието имение действително се намира в съседство с Форест Хил.
4) При направената проверка лорд Уилърби потвърди казаното от господина.
За мен беше несъмнено, че въпросният господин се държи подозрително. Но след като се съгласи да се върне на другия ден за още един разпит, той биде освободен. Лицето не се появи пак, нито е било призовавано отново. Вместо това, на 10 юли, деня след третото убийство, аз бях повикан на лична среща с висшестоящ полицай, който ме информира, че от този момент нататък се прекратяват всякакви разследвания в делата на гореспоменатия джентълмен. Биде ми съобщено също, че лицето Натаниъл Милинър тоже трябва да бъде оставено на мира. Пет дни по-късно хората ми арестуваха господин Фицджералд и го доведоха в участъка за разпит.
Тук свършва приложението с изложеното от мен лично мнение.
— Божичко! — възкликна Лора.
— Да — съгласи се Филип.
— Значи Патрик Фицджералд е бил просто изкупителна жертва. И полицията го е знаела?
— Така изглежда.
— Удивително!
— Не забравяй, че през 1851 година полицията е съществувала от колко? Двадесетина години, не повече? Мога да те уверя, че в по-скорошни времена има доста подобни покривания.
— И как са го покрили само! — отбеляза тя. — Нито момчето, Натаниъл Милинър, нито работникът, Патрик Фицджералд, са имали нещо общо. Бил е този „джентълмен“, това „лице“, чието име дори не се споменава.
— Още по-удивително е, че този Хауард е успял да включи личното си мнение в доклада — каза Филип.
— Класически пример на презастраховане — отвърна Лора.
— Да, но как са позволили на един сравнително млад разследващ полицай да посочи виновника, независимо колко деликатно го е направил?
— Сигурно го е прибавил много след събитията. Виж — каза тя и кликна назад. — Датата е от януари 1854 година. Може би Хауард се е канел да напусне полицията или пък са местели документите и той е знаел, че никой няма да ги чете, освен, да речем, ако някой ден…
— Да, това ще да е — отвърна Филип. — Няма начин Хауард да е дал гласност на съмненията си по него време, щели са да го изритат, и то в най-добрия случай.
— Човекът, открит на мястото на третото убийство, трябва да е бил някой много важен, с изключителни контакти.
— Мисля, че е очевидно кой е бил.
— Бащата на Натаниъл ли?
— Да, изтъкнатият професор по медицина Джон Милинър.