— Моят латински е доста добър, но това тук е абсолютна каша от езици. А и тези символи и кодирани места? Прилича на миш-маш от думи.
— А и за какво му е бил на Чарли Тъкър документ, писан от Исак Нютон? Не бях чувал за такъв.
— Аз също — каза Лора. — Знам, че е написал Principia Mathematica, разбира се, но…
И без да довърши, се пресегна към задната седалка, където лежеше книгата, която бяха взели от апартамента на Чарли. Светна лампата в купето и започна да прелиства страниците.
— „Биография на един маг“ — каза тихо. — Спомням си, когато излезе тази книга. Разбуни доста духовете по онова време, помниш ли?
Филип изглеждаше озадачен.
— Това е ревизионистка книга, представя Нютон като някакъв смахнат магьосник или нещо такова… — добави тя и забарабани с пръсти по отворената книга. — Основната идея е, че Нютон е бил вманиачен алхимик.
— Да — отвърна Филип. — Сетих се. Излезе преди няколко години. Четох един коментар в „Таймс“.
— Нютон не е бил просто обикновен алхимик — отвърна Лора. — Изглежда, сериозно се е занимавал с черна магия. Тук пише: „Нютон е бил адепт на черните изкуства. Доказателства за този удивителен факт могат да бъдат открити сред писанията, които е държал скрити до смъртта си. Те са били пазени в тайна и от неговите последователи, за да не се опетни името на този велик учен. Едва през 1936 година, под патронажа на известния икономист и изследовател на Нютон Мейнард Кейнс, тези документи бяха преоткрити — над един милион думи по окултни теми, вариращи от изкуството на пророкуването до алхимията“.
— Значи е публикувал легитимните си научни трудове, а рисковите материали е пазел в дълбока тайна, далеч от любопитни очи?
— Явно. Не е можел да огласи интереса си към окултизма, защото това е щяло да съсипе кариерата му.
— И смяташ, че този трактат, „Principia Chemicum“, е една от тайните му творби?
— Не съм сигурна — отвърна Лора и обърна на индекса в биографията в скута си. — Всичките си трудове е написал на латински, това е бил стандартът по онова време. Но е странно, че е използвал латинския вариант на името си… А-ха… — каза след миг. — Чуй това: „За жалост най-известната творба на Нютон «Principia Mathematica» не е последвана от «Principia Chemicum», което би било един завършен труд, описващ неговите алхимични открития. Той ни е оставил намеци и откъслечна информация, но не и ръкопис, в който да е описал своя успех при създаването на митичния Философски камък. Това е, защото, подобно на стотици експериментатори преди и след него, Нютон, въпреки изключителните си дарби и способности, така и не е успял да постигне крайната си цел. Така и не е създал Камъка, посредством който да превръща основните метали в злато; не е постигнал безсмъртие и не е можел да общува с Всевишния, поне не в този си живот“.
След няколко минути поеха по отбивката през местността Чилтърнс и започнаха да се спускат по дългия стръмен склон, границата между графствата Бъкингам и Оксфорд. В тъмното не можеха да видят почти нищо от прелестната гледка, която се разкриваше тук денем — истинска шахматна дъска от обработени полета, простиращи се докъдето поглед стига.
Лора затвори книгата, изгаси лампата в купето и пусна радиото.
— Какво ще кажеш за малко музика?
После натисна бутон 1, където имаше предварително запаметена станция. Чу се само прашене. Бутоните 2 и 3 дадоха същия резултат. Когато натисна 4, колата се изпълни с мощните акорди на едно парче на „Ван Хален“ от средата на 80-те години. Филип започна да клати глава в такт с музиката.
— О-йе, бейби …
Лора натисна бутон номер пет и намали звука. От тонколоните се изля какофония от атонални звуци.
— Сигурно е „Радио 3“ — каза Филип. — Концерт за три мивки и вибратор. За бога, Лора, по-добре върни „Ван Хален“.
— Да бе — каза с усмивка тя.
После мина през няколко френски станции на дълги вълни, някакъв рап от местна частна станция и накрая попадна на „Радио Оксфорд“, където течеше новинарски блок.
— … Шефът на естонската делегация доктор Вамбола Кууск заяви, че срещата е била изключително успешна и че се надява Европейската комисия да спази дадените по-рано обещания.
Настъпи кратка пауза.
— А сега преминаваме към местните новини — обяви водещата. — Полицията е силно обезпокоена от изчезването на професор Джеймс Лайтман, главен библиотекар на Бодлеанската библиотека. Колата му е била намерена към десет часа тази сутрин, изоставена на Норам Гардънс в Оксфорд. От полицията съобщиха, че няма следи от насилие и че куфарчето на професора било на пасажерската седалка, а ключовете висели на таблото. В края на емисията ще съобщим телефонен номер за всеки, който разполага с някаква информация и може да помогне при разследването.