— Сериозно.
— Сериозно ли? — повтори той. — Може и да не ми личи, Матю, но аз съм вторият по влияние на цялата планета — и когато изхвърлят Тонка от поста му, което ще стане рано или късно, аз пак ще съм втори по влияние на цялата планета… Това е идеалната работа. Нито един чуждоземец не може да стане президент, а аз съм единственото същество, на което сегашният президент, който и да е той, може да има доверие.
— И не те тревожи фактът, че това е диктатура?
— А какво мислиш, че беше по времето на Стареца? — отвърна той. — Демокрация ли? Пепон никога не направи избори, уби опозицията си, а когато умря, собствеността му възлизаше на три милиарда кредита на планета, където доходът на глава от населението е четиристотин трийсет и три кредита на година. Той беше най-добрият президент, какъвто някога ще имат, но единствената разлика между него и приемниците му е, че той беше щедър тиранин, а те са просто тирани.
— Това е огромна разлика — изтъкнах. — На него му пукаше за този свят.
— Както и на мен — рече Мастерсън. — Сърцето ми се къса, когато виждам какво става с резерватите и горите, но работата ми е да пазя реда, докато дигитата опитват да решат проблемите си, и дяволски добре си върша работата. Туризмът почти се е удвоил от смъртта на Пепон насам. Това едва ли щеше да стане, ако нямаше ред.
— Добре, ти си чудесен човек и поддържаш Пепони цял, докато местните жители всячески се опитват да го разрушат — казах саркастично. — А сега нека поговорим за работата.
— За твоята или за моята?
— И за двете. Ще ми попречиш ли да направя изследването си?
— Не, освен ако не ми наредят. Мога дори да ти бъда от полза, в случай че ме споменеш с добро в книгата си. Току-виж си ми помогнал да получа съблазнително предложение за работа.
Намръщих се.
— Не виждам смисъл. Тонка контролира ли печата или не?
— Ти от печата ли си? — попита Мастерсън. — Мислех, че си писател от друга планета, дошъл да направи проучвания за книга.
— С други думи, докато не пиша тук, няма да ми пречиш.
— О, може и да ти попреча малко, само за да убедя Тонка, че си върша работата — отвърна той. — Но няма да те спра.
— Защо не?
— Защото си човек, а ще бъде лош прецедент да се хвърли човек в затвора на дигитата. Пепони има нужда от всеки човек. Освен това — добави ухилено той, — позволи на местните дигита да затварят хора и да им се размине, и някой ден ще решат да хвърлят и мен в затвора.
— В никой от затворите на Беренджи ли няма хора? — попитах изненадано.
— В нито един.
— Но сигурно и хората вършват престъпления на Пепони?
— Започни да хвърляш хора в затворите и много скоро ще останеш без туристически бизнес — обясни Мастерсън. — А туризмът е единствената жизненоважна индустрия тук. Така че щом открия, че човек е нарушил закона, един от моите служители си побъбря с него, взимаме му неофициална глоба и го пускаме. Ако е нарушен важен закон, го изхвърляме от планетата.
— А ако е гражданин на Пепони?
— Тогава го депортираме или го затваряме някъде далеч. Например в Прашната купа или Бакатула. Обикновено минава само с глоба.
— Значи събираш доста неофициални глоби?
— Да. — Мастерсън се облегна назад и сложи ръце зад главата си. — Знам, че звучи корумпирано, но почти всеки съдия на тази планета може да бъде купен. Ако закононарушителите хора бъдат изправени пред съда, те просто ще си купят оправдаването. По този начин поне парите отиват у тези, които прилагат законите.
— Освен когато събират глобите — отбелязах.
— Матю, когато на Небесносинята планета арестуваха трима човека за убийство, доказаха случая без сянка на съмнение и ги екзекутираха, туризмът спадна с почти седемдесет процента за следващите пет години. Не можеш да затваряш или да убиваш хора на свят, който зависи от тяхната добра воля за инвестиции.
— Е — въздъхнах, — тук съм, за да разбера какво става, а не за да се карам с теб.
— Тази твоя книга — започна той. — Смятат ли да я разпространяват на Пепони?
— Не мисля. А и според това, което ми разказа, Тонка никога няма да я разреши.
— Ако все още е на власт — съгласи се Мастерсън. — Но на следващия президент, в зависимост от това кога ще встъпи в длъжност, може и да му хареса да види книга, която изкарва Тонка дребнав и корумпиран диктатор с илюзии за величие.
Не му отговорих.
— Изглеждаш озадачен — каза накрая той.
— Така е — признах. — Не познавам Тонка толкова добре, но не ми направи впечатление на потенциален диктатор, какъвто току-що го описа.
— Може би постът прави личността — предположи Мастерсън. — Не мисля, че Тонка е по-лош диг от Буко Пепон, но понякога нуждите на работата те карат да вършиш съмнителни неща.