Тъкмо щях да кажа нещо, когато той ми посочи саванен дявол, заспал под едно дърво. После малко стадо диви козли пребяга по пътя точно пред нас и аз съвсем скоро се увлякох в наблюдение на животните.
Беше почти тъмно, когато спряхме на паркинга пред вилата и хапнахме вкусна вечеря. Повя хладен бриз и много животни дойдоха по две, по три до водоема.
— Мастерсън беше прав — казах, взрян в няколкото дърволази и бъбривци, които започнаха да се гонят около постройката, най-накрая живнали след залеза. — Това е прекрасно място.
— Сега е прекрасно — съгласи се Гарднър. — Мастерсън ми каза, че когато дошъл тук преди десет години, мястото било развалина. Дигитата тъкмо го били взели и мебелите били изпочупени, нямало паркинг и водата пращала повечето туристи в болница.
— Водата?
Той се усмихна.
— Надявам се, не мислиш, че пиеш същата непречистена течност, която е във водоема. Водата тук има достатъчно паразити, за да умори цялото население на сума планети, но дигитата никога не помислили да я преваряват или пречистват с химикали, преди да я поднесат на гостите. Което ми напомни — добави той, — че ще намериш контейнер с вода до леглото си, когато се прибереш в купола. Тази е единствената, която можеш да пиеш. Дори не си мий зъбите с онази, което тече в банята ти. Понякога се чудя как Фуентес, Данегън и другите ловци са оживели тогава.
Гарднър замълча за момент.
— Знаеш ли, като говорим за водоема, той също е нов. Мастерсън ми каза, че когато дошъл тук, прекарал целия следобед на бара и не видял нито птица, нито животно, така че накарал тогавашния президент — полковник Зигоза, ако не се лъжа, да им заповяда да изкопаят този водоем и да го свържат с тръба с главния кладенец. Сега туристите имат какво да видят през горещите часове на деня.
— Мастерсън каза, че наблизо живее много примитивно племе — отбелязах. — Ще можем ли да го видим утре?
— Няма никакъв проблем. Племето бал фози. Преди са били към хиляда, сега са под двеста… Трябва да те предупредя обаче: вероятно ще се сблъскаме с близо петдесет извънземни антрополози. Племето бал фози е примитивно дори според стандартите на Пепони и учените не могат да устоят на изкушението да го изучават.
— Как са оцелели тук? — попитах. — Имам предвид бал фозите, а не учените.
— На около двеста километра оттук има сладководно езеро. Живеят по бреговете му и ловят риба с копията си. Както чух, започнали са да отглеждат и малък бифкейк, специална порода за живот в пустинята. — Усмихна се. — Сигурно си заслужава гледката. Всяка сутрин учените излизат от охладените си куполи, приготвят си закуската и се качват на колите, за да наблюдават група жители с препаски около кръста, които си хапват сурова риба.
— Бих предположил, че самото им присъствие ще промени начина, по който живеят бал фозите.
— Това кога е притеснявало учените? — ухили се Гарднър. После внезапно стана сериозен: — Виждал ли си котка-демон преди?
— Само в книгите.
— Тогава погледни към водоема, но не вдигай шум.
Обърнах се и видях огромен червен хищник, подобен на котка, да клечи на края на водоема и жадно да лочи с уста, която съдържаше две редици дълги страшни зъби. Сигурно тежеше около триста килограма, но играещите му мускули оставяха впечатление за гъвкавост и бързина.
Котката-демон пи около минута-две, после бавно извъртя глава и се взря право в очите ми.
— Ъ… господин Гарднър? — казах смутено.
— Стан — поправи ме той.
— Стан, мисля, че тя ме гледа.
— Защо не? И ти я гледаш.
Внезапно ми хрумна, че шестдесетсантиметровата каменна стена около ресторанта на открито не бе кой знае каква преграда.
— Какво ще правим, ако дойде насам? — попитах нервно.
— Няма да дойде.
— А ако дойде?
— Погледни є корема — изтъкна Гарднър. — Вече е изяла близо четирийсет килограма. Няма да огладнее през следващите два дни.
— Не е нужно да е гладна — отвърнах, почти очаквайки котката-демон да ме нападне. — А само раздразнена.
Гарднър се ухили и посочи униформения местен жител, който стоеше на бара със звукова пушка, насочена към огромното животно.
— Сигурно не му се е налагало да стреля с това нещо през последните пет години, но ако котката-демон се насочи към нас, той ще я уплаши. Не е добре за бизнеса животните да изяждат туристите.