— Щом се налага.
— Точно това имам предвид.
Отвори чантата си.
— Може би една цигара…
Направи го изключително умело. Оказа се, че гледам към малък пистолет, насочен към диафрагмата ми.
— Влезте вътре!
— Вижте…
— Влезте вътре! — в гласа й имаше опасна нотка. — Ако не се подчините, ще ви застрелям.
— Не постъпвате както трябва, но си е ваша работа.
Влязох във всекидневната.
В момента, в който я чух да тича по терасата, скочих към парапета.
— Пресечи й пътя, Джак — изревах в тъмнината. — И внимавай, защото има пистолет!
После хукнах по терасата след нея.
Чу се злобно изщракване и покрай главата ми изсвири куршум. Скрих се зад голяма саксия с палми. Последваха още изстрели и Кърман изскимтя уплашено. После двигателят избумтя, пистолетът отново гръмна и колата стремително се отправи надолу по алеята.
Изтичах до края на терасата с намерение да я последвам с буика, но тя се беше погрижила и за това. Последният й изстрел беше преминал през задната гума.
Кърман изплува от тъмнината.
— Какво става? — попита гневно той. — Тя се опита да ме застреля.
V
Седяхме пред празната камина в библиотеката, а до вратата беше застанало ченге с вцепеняващ поглед, което ни наблюдаваше, без да му личи.
Бяхме разказали всичко на детектива, сержант Макгро, и чакахме Брандън. Щом разбра кой е Дедрик, Макгро заяви, че капитанът би искал да ни види. Ето защо останахме.
В съседната стая момчетата от отдел „Убийства“ работеха — търсеха отпечатъци, фотографираха тялото и стаята и се мъчеха да открият някакви следи.
Проведоха се много телефонни разговори и значителен брой коли пристигнаха и заминаха. След известно време чух лаещ глас и мушнах с лакът Кърман.
— Брандън.
— Какво вълнуващо преживяване ще бъде за него да ни види тук! — възкликна Кърман и се ухили.
Ченгето го погледна намръщено и се размърда неспокойно. Несъзнателно оправи куртката си и критично изследва копчетата й. Капитан Брандън беше педант по отношение на дисциплината и всички полицаи изпитваха ужас от него.
Отново се възцари тишина, подобна на слой от прах. Бавно измина още четвърт час. Стрелките на часовника ми показваха дванайсет и петнайсет. Кърман дремеше. Аз копнеех да пийна нещо.
Изведнъж вратата рязко се отвори и Брандън, детективът и лейтенант Мифлин от отдел „Убийства“ влязоха в стаята.
Смушках Кърман и той отвори очи, когато Брандън се спря, за да ни огледа по начин, по който един велик херцог би изучил калните отпечатъци от стъпки по леглото си.
Брандън беше нисък и набит, с кръгло, дебело розово лице, тебеширенобяла коса и студени, нахално любопитни очи. Беше амбициозно ченге, без да е умен. Справяше се успешно, защото използваше мозъка на Мифлин и си приписваше заслугите. Беше капитан от десет години. Притежаваше кадилак и къща със седем спални. Жена му имаше палто от визон, а синът и дъщерята му учеха в университета. Начинът му на живот не отговаряше на заплатата му. Носеха се обичайните слухове, че е подкупен, но, доколкото знаех, никой не се беше опитал да го докаже. Известен беше с това, че подправя доказателствата и насърчава ченгетата си да бъдат груби и безскрупулни. Човек с голяма власт, опасен човек.
— Значи вие двамата вече сте се забъркали, а? — попита той със суровия си, дрезгав глас. — За първи път виждам подобна двойка мекерета.
Никой от нас не отговори. Ако продумаш на Брандън нещо не навреме, нищо чудно да се окажеш зад решетките.
Хвърли поглед на ченгето, което стоеше сковано като дървена статуя.
— Вън!
Ченгето излезе на пръсти и затвори вратата така, сякаш беше направена от черупки от яйца.
Мифлин ми намигна бавно и многозначително зад главата на Брандън.
Брандън седна, протегна късите си, дебели крака, бутна назад към темето тежката си, плитка шапка с обърната надолу периферия и затършува из джобовете си за неизменната пура.
— Хайде да го повторим отначало — заяви той. — Има едно-две неща, които бих искал да проверя. Говори, Малой. Разкажи ми го така, както си го предал на Макгро. Ще те спра, когато сметна за необходимо.
— Двамата с Кърман прекарвахме вечерта в дома ми — започнах оживено аз. — В десет и десет телефонът иззвъня и един мъж, който се представи като Лий Дедрик, ме помоли да дойда незабавно тук. Някакъв човек му се обадил и го предупредил, че през нощта ще се опитат да го отвлекат.