— Сигурен ли си, че е казал последното? — попита Брандън, разцепвайки целофанената опаковка на пурата с нокътя на палеца на добре поддържаните си ръце.
— Ами да.
— В тази къща не са регистрирани никакви входящи телефонни разговори. Как си го обясняваш?
— Може би са му се обадили в хотела.
— Нищо подобно. Проверихме.
— А той обаждал ли се е оттук на някой друг?
Брандън Въртеше пурата между дебелите си пръсти.
— Да. До един телефонен автомат. Защо?
Мифлин проговори с бавния си, плътен глас:
— Може би през деня са му казали да позвъни вечерта на този номер и тогава са го предупредили.
Брандън погледна през рамо, сякаш до момента не осъзнаваше, че Мифлин е в стаята. Макар че разчиташе на интелекта му, винаги се държеше така, като че ли мястото на Мифлин въобще не беше В полицията.
— Вероятно — отвърна той. — Или Малой лъже. — Погледна ме, показвайки малките си, равни зъби. — Така ли е?
— Не.
— Кажи ми защо Дедрик се е обадил на теб, а не на полицията.
Имах отговор на въпроса му, но си помислих, че няма да му се понрави, ето защо отвърнах:
— Не беше сигурен дали някой не му погажда номер. Навярно не е искал да изглежда като глупак.
— Добре, продължавай. Разкажи ми още — подкани ме Брандън, запалвайки пурата си. Изтъркаля я между тънките си устни и се втренчи в мен.
— Както говореше, изведнъж млъкна. Извиках, но той не ми отговори. Чувах го как диша, а после затвори.
— Точно тогава е трябвало да се обадиш в управлението на полицията — изръмжа Брандън. — Би следвало да се досетиш, че нещо не е наред.
— Помислих си, че може би е влязъл шофьорът му и Дедрик не иска той да чуе какво говори. Не съм чак толкова луд, че да замесвам човек като Дедрик с полицията без негово съгласие.
Брандън ме погледна навъсено и изтръска пепелта от пурата.
— Би означавало да си подпишеш смъртната присъда — каза той кисело. — Добре, продължавай. Пристигнахте тук и открихте Суки. Вярно ли е?
— Суки? Така ли се казва шофьорът?
— Според писмата, които бяха в джоба му, това е името му. Срещнахте ли някого по пътя си насам, някаква кола?
— Не. Веднага щом открихме тялото, накарах Кърман да се обади на вашите хора. Преди да успее да го направи, пристигна момичето.
Брандън дръпна месестия си нос.
— Да, а сега за нея. Как й беше името?
— Мери Джеръм.
— Да, Мери Джеръм. — Той изпусна облак дим, който скри лицето му, и продължи: — Обясни, че е секретарката на мисис Дедрик, нали?
— Да.
— Не е отседнала в хотел „Оркид“.
Не му отговорих.
— Заприлича ли ти на секретарка?
— Не.
— Смяташ ли, че има нещо общо с отвличането на Дедрик?
— Съмнявам се. Изглеждаше истински изненадана, когато й го съобщих. А и защо ще се връща, ако знае, че Дедрик е отведен оттук?
— Добре, Малой — заяви Брандън и ми се усмихна лукаво. — На прав път си. Изглеждаше разстроена, така ли?
— Да.
Отпусна се на стола, впери поглед в тавана и в ума му се заточиха мисли. След известно време заяви:
— Виж какво, Малой, искам да разбереш едно: когато новината за отвличането стигне до пресата, ще се вдигне голям шум. Съпругата на Дедрик е важна личност. Нещо повече — лицето й е известно на всички. Освен това има много влиятелни приятели. Двамата с теб можем да сбъркаме, ако не внимаваме. Аз смятам да бъда особено предпазлив, а ти ще правиш каквото ти казвам.
Спогледахме се.
— Обзалагам се, че тази Джеръм е любовницата на Дедрик — продължи Брандън. — Според мен е съвсем очевидно. Той пристига, за да наеме къщата. Мисис Дедрик остава в Ню Йорк. Не знаем много за този Дедрик. Нямахме достатъчно време да проверим всичко, но вече понаучихме нещичко. Сватбата е станала тайно. Двамата са се запознали преди осем седмици в Париж и са се оженили. Старецът Маршланд, бащата на мисис Дедрик, не е бил уведомен, преди те да пристигнат в дома му в Ню Йорк като съпрузи. Не знам защо са сключили брак тайно, освен ако Дедрик не е нищо особено и тя е сметнала, че е по-добре да го представи на Маршланд като настоящ, а не като бъдещ съпруг. Не ми е ясно и не ме интересува. Но, изглежда, Дедрик си е имал работа и с друга жена и тази жена е Мери Джеръм. Очевидно са възнамерявали да прекарат нощта заедно тук, само че Дедрик е бил отвлечен, преди да я предупреди да не идва, фактите съвпадат. Ето защо не е искала да бъде разпитвана от полицията, насочила е пистолет към теб и се е омела, преди да се появим. А аз нямам нищо против да ти заявя, че съм доволен от отсъствието й.